Преди два дни се разбра, че България ще вдигне мораториума за строителството на централата. Това стана ясно от думи на премиера Бойко Борисов, който съобщи, че до седмици правителството ще внесе в парламента предложение проектът за втората атомна да бъде размразен.

Няколко изказвания днес показват, че държавата наистина бърза да уреди изграждането на АЕЦ "Белене". Най-напред в радиоинтервю председателят на енергийната комисия в НС Делян Добрев заяви, че парламентът трябва да даде мандат на правителството за преговори със стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Две години вече сме собственици на оборудването и затова трябва да преминем към опит за решаване на казуса с това съществуващо оборудване, категоричен е Добрев.

Той обаче постави отнапред условието за реализация на проекта: частен инвеститор без никакви държавни гаранции. За да бъде избран такъв инвеститор обаче, трябва да се започне процедурата - именно с мандат за преговори.

Часове след неговото изказване министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че ако Народното събрание даде мандат, процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" може да стартира до края на годината.

Пред журналисти в Сочи, където участва в международния форум "Атомекспо" министърът изтъкна, че стремежът на правителството е да реализира по възможно най-добрия начин активите по проекта. В него вече са вложени 3 млрд. лв. - средства на българските данъкоплатци, платеното е и е доставено оборудване, проектът е нотифициран от Европейската комисия, а площадката е лицензирана, отбеляза Петкова, цитирана в съобщение на пресцентъра на МЕ.

По нейните думи това дава предимство за реализация на проекта в сравнение с други подобни проекти в региона. Петкова също бе категорична, че проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип, без предоставяне на държавни гаранции и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената енергия.

Ще има нужда от ядрена енергия

Двете изявления идват дни след прогнозата за сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цените на тока в страните от Югоизточна Европа - прогноза на експертите от New Nuclear Watch Institute (NNWI).

Струва си да представим част от заключенията им:

"Ако правителствата не успеят да увеличат производствените мощности, към 2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена регионалната енергийна сигурност, а домакинствата и бизнесът ще трябва да плащат по-високи цени за електроенергия.

Решенията за развитие на нови енергийни мощности трябва да бъдат взети в близките 2-3 години, за да може до 2025-2030 г. да се обезпечи търсенето. Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а енергийният дефицит в региона се очаква в следващите десет години. Ясният път за действие е ангажирането - политическо и финансово - с разширяването на нисковъглеродните базови мощности в региона. Това означава, че правителствата на страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да обмислят своите енергийни стратегии и техните бъдещи политики трябва да включват ядрени мощности, заедно с възобновяеми енергийни източници, за да отговарят на целите на Европейския съюз."

Народното събрание ще даде мандат на кабинета, след като се запознае и обсъди доклада за оползотворяване на активите на АЕЦ "Белене", който възложи на Министерството на енергетиката.

Докладът ще бъде окончателно готов до дни и внесен в парламента, каза енергийният министър. По нейните думи, правителството се стреми да използва всички предимства по проекта, така че да намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.

От ВМРО подкрепиха подновяването на проекта АЕЦ "Белене", като изтъкнаха, че това е стратегически обект, важен не само за региона около Белене, но и за цялата държава. ВМРО ще предложи тази позиция да стане обща за коалиция "Обединени патриоти".

Китайският вариант

Има заявен интерес от страна на Китайската национална компания. Дали този интерес е сериозен ще стане ясно, когато се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, каза Делян Добрев.

Още през февруари Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) е депозирала писмо до НЕК, в което заявява, че проявява интерес към този проект. През месец март Европейската инвестиционна банка е заявила, че проявява интерес към възможността да финансира този проект. 

Ако се стигне до изграждане на АЕЦ "Белене" като китайска инвестиция, оборудването, включително и реакторите, може да са нови, произведени в азиатската държава, смята енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него китайските компании имат интерес да изградят централа в Европа със собствени реактори, за да могат да получат лиценз в рамките на ЕС. При такава хипотеза, платените от страната ни руски реактори могат да бъдат реализирани в Китай.

Така появата на китайската компания не е най-добрият изход, смята проф. Тасев. Очевидно вече заставаме начало на икономическата инвазия на Китай с тяхното предложение да участват в строителството на АЕЦ "Белене", отбеляза той.

Българските официални представители засега държат проектът да се реалзира с купените и доставени руски реактори. Всичко обаче е въпрос на преговори и сделка, която ще има и (гео)политически измерения.

По мнението на проф. Тасев китайският интерес може да забави проекта, защото трябва да се започне почти отначало. В същото време използването на руската технология може да ускори процеса, което прави участието на "Росатом" в проекта безалтернативно, възможно e даже и като инвеститор, коментира по БНР Атанас Тасев.

ВЕИ и АЕЦ

Около 8 евроцента е прогнозната цена към момента на киловатчас електроенергия след евентуалното построяване на АЕЦ "Белене", каза  днес председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Тази цена е 2 пъти по-голяма, отколкото е тази на електроенергията, която се произвежда от възобновяеми енергийни източници в САЩ, уточни Иванов.

По думите му инвестициите в производството на ток от ядрените централи са много по-малко от инвестициите, които се правят в производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Същевременно евродепутатът Владимир Уручев каза, че над 50% от брутното производство на електроенергия в Европейския съюз до 2030 година трябва да бъде от ВЕИ.

Анализите също така показват, че за да се постигнат целите за 2030 година, ще трябва почти да бъде удвоен капацитетът на инсталираните възобновяеми енергийни мощности. Сегашното ниво на ВЕИ мощностите е 400 гигавата, за сравнение, това е равносилно на мощността на 400 ядрени реактори от най-разпространения хилядамегаватов тип, изтъкна Уручев.