- Изненада ли ви резултатът от изборите за 44-о народно събрание, г-н Тончев?

- Не. Изненада ме разликата между ГЕРБ и БСП - че стана пет процента и половина. Предполагаше се, както показаха накрая всички социологически изследвания, че ще бъде от порядъка на процент, два, два и половина.

Но пък беше ясно, че в края на кампанията има тенденция подкрепата за ГЕРБ да нараства за сметка на БСП.

- Защо според вас ГЕРБ спечели?

- Тези избори минаха в дилемата ГЕРБ или БСП - кой ще спечели, или кой ще успее да направи мнозинство в следващия парламент. Така те изсмукаха електорат от останалите партии, които намаляваха.

Но освен две партии се срещнаха две тези. И мисля, че едната теза беше Промяната, а другата беше Сигурността, статуквото.

А се случиха и тези неща с Турция накрая, когато се видя, че Турция открито се намесва в нашите вътрешни работи. Роля изигра и писмото на Доган, с което той се позиционира по определен начин.

Всичко това повдигна нивото гласуващи. Ако бяха гласували 3 милиона души, три и двеста-триста хиляди, т.е. при по-голяма пасивност *, може би дори БСП щеше да спечели. Но активността беше по-висока, а тъй като ГЕРБ има по-голяма периферия, привлече повече електорат. И вече на тази база ГЕРБ спечели изборите.

- А с какво БСП допринесе за такъв резултат, защо загуби?

- Пак са двете тези. Значи едните говореха за единство, за консенсус и т.н., докато БСП говореше за промяна и явно първата теза успя да надделее.

Да приемем, че в БСП до края останаха резки в тона си, в изразяването, в поведението си. Но дори и да ги бяха променили, вероятно ГЕРБ пак щеше да спечели, може би разликата щеше да е по-малко. Тъй като се обърна тенденцията в кампанията и вече посланията придобиха различно значение.

- Предстоящата коалиция вече е коментирана от всички посоки. Наистина ли ще се разберат ГЕРБ и "Обединени патриоти"?

- Аз не мисля, че има особен избор в момента. Ясно е - две партии събират над 120 депутати, те са длъжни да направят мнозинство. Просто няма как да се откажат, това е волята на избирателите, това се е случило.

Дали ще е в по-широк формат, дали ще включат "Воля", дали ще има тематични мнозинства на базата на някакви политики, това вече е друг въпрос. Може да е кабинет на малцинството, подкрепено от другите, или същинска коалиция на двете партии, това са подробности.

- Допускате ли, че някой друг освен Борисов може да е премиер?

- Не. При тази ситуация и при тези резултати от изборите - не.

- А устойчив ли ще бъде кабинетът и докога?

- Много е крехко мнозинството, много сложни въпроси има да се решават. А са налице противоположни визии от различните партии, включително и от двете, които ще управляват.

Това предполага нестабилна подкрепа за кабинета. От друга страна сме много силно притиснати от външни фактори, най-вече от председателството на Европейския съвет, което трябва да осъществим. Най-вече ние там трябва да защитим някакви политики, това е един добър шанс за нас, за нашата страна в следващия период.

А това неминуемо ще трябва да обедини партии и политици, те просто са длъжни да излязат с конструктивни тези, така че всички да си видим интереса.

- За тази цел какви приоритети биха могли да се очертаят за правителството, което ще се състави?

- То е очевидно. Сигурността явно е номер едно. Но трябва вече да се заложи и една дълготрайна визия на развитие, защото виждаме, че както караме досега, мислейки само ден за ден, не се получава.

- Постижим ли е национален консенсус при ситуация, в която сме след изборите?

- По принцип, за цялостна програма и политика - не, но по определени теми да. Такива много важни теми са примерно демографията, сигурността, опазването на границите, образованието. Мисля че по тях би могло да се получи консенсус.

Много се надявам водещите ни политици да проявят достатъчно разум и да го направят.

- А опозицията? Тя как би трябвало да действа?

-    Според мен трябва да се държи конструктивно. Според мен е дошло времето, когато нещата у нас трябва да се определят не от някакви математически сборове и не от користни интереси, а от определени политики, които да водят до определени резултати. И в този процес, опозицията е много важна.

- - -
* На 26 март гласуваха 3 682 151 души според окончателните данни на ЦИК. Избирателната активност беше 54,07 на сто.