В Брюксел не се гледа с голям оптимизъм на предложението на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски конституционните промени да влязат в сила, след като страната стане член на ЕС, но то не е било и напълно отхвърлено. Това каза на пресконференция по повод първите 100 дни на новото правителство министърът по европейските въпроси и главен преговарящ Охран Муртезани, предаде БТА.

По думите на Муртезани, за да продължи Северна Македония интеграцията си в ЕС, правителството трябва да се стреми да намери решение, което да бъде приемливо за стратегическите партньори на страната.

"Конституционните промени са изискване не на България, а на 27-те страни членки на ЕС. Това ясно е посочено в заключенията на Европейския съвет. Опитваме се да защитим процеса (...). И министър-председателят, и правителството на няколко пъти споменаха, че приемането на конституционните промени не се оспорва, но искаме да сме сигурни, че процесът няма да бъде подложен на допълнителни блокади в бъдеще", заяви Муртезани.

По думите му в правителството се обсъждат "нови решения, които в момента са във фаза на вътрешни дискусии".

"Дори и да имаме окончателно предложение, няма да бързаме да го обявим преди да са минали изборите в съседна България. Трябва да видим дали ще бъде прието от другата страна. Затова работим интензивно по намирането на решения и смятам, че това е правилният подход занапред", заяви Муртезани.

Орхан Муртезани е министър, предложен от коалицията от албански партии ВЛЕН, от която преди изборите обявиха, че в рамките на шест месеца правителството трябва да намери решение за това как страната да продължи по пътя на интеграция в ЕС. Попитан за това какво ще се случи, ако до декември конституционните промени не бъдат направени, Муртезани отговори, че ВЛЕН е дала срок от шест месеца, "в който правителството трябва да предложи решение за излизане от кризата", а когато този срок изтече ще се прецени "какви са възможностите" и какво коалицията ще прави по-нататък".

Новото правителство на Северна Македония излезе с т. нар. "френско предложение плюс" в процеса на евроинтеграция. В преговорната рамка на Република Северна Македония с ЕС, или както я наричат медиите в страната "френското предложение" (защото бе одобрена по време на френското председателство на ЕС), е записано, че за да започнат реалните преговори за присъединяване със Скопие е необходима промяна на конституцията, като българите бъдат вписани в нея наред с другите споменати "части от народи". Според т. нар. "френско предложение плюс" на новото правителство конституционните промени трябва да бъдат направени, след като страната започне реалните преговори.

Според друг представител на ВЛЕН в правителството, председателят на движението БЕСА Билал Касами, конституционните промени за вписването на българите в основния закон на Северна Македония са само предпоставка за продължаване на европейската интеграция, но по-нататъшната интеграция изисква от ЕС ясен план за пътя на страната към Съюза.

"Очакваме Брюксел да излезе с ясен план как ще продължи интеграционният процес", каза Касами в интервю за ТВ 21.

Мицкоски: Скопие има подкрепата на 26 държави членки на ЕС, за които е важно да има решение за евроинтеграцията ни

Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски каза, че е странно, че България е отхвърлила предложението на Унгария, която в момента е ротационен председател на ЕС, Будапеща да бъде посредник в разрешаване на проблема с евроинтеграцията на Скопие.

"Българските политици сега казват, че няма нужда някой да е посредник, а доскоро твърдяха, че това е проблем на Европейския съюз. Сега, когато председателят на ЕС казва да седнем на масата (и да разговаряме), твърдят, че това не е нужно и ние сами ще си разговаряме. Това не е ли малко странно и не създава ли съмнение, и недоверие, че този процес има някакъв шанс да приключи един ден", заяви Мицкоски в предаването "100 дни правителство" по МРТ1 в отговор на журналистически въпрос.

В преговорната рамка на Северна Македония условие за реален старт на преговорите на страната с ЕС е вписването на българите в конституцията, което ВМРО-ДПМНЕ отхвърля, а предложението на Християн Мицкоски e промените в основния закон да влязат в сила, след като Северна Македония стане член на ЕС. Попитан какво значение има кога ще бъдат вписани българите в конституцията, ако проблемът не е свързан с идентичността и преговорната рамка няма да бъде предоговаряна, Мицкоски заяви, че проблемът е в отговора на въпроса "защо сега".

"Сега имам проблем, защото задавам въпроса защо сега. Кажете ми защо сега? Нечии човешки права са нарушени? Ако се нарушават правата на човека, кой е Бойко Борисов, или Радев, или Християн или Петко, Трайко, без значение, трябва ли един политик да оценява дали нечии права са нарушени? Има една институция, наречена (Европейски) Съд по правата на човека в Страсбург и там има 14 присъди за македонската общност в България, които дори неправителствена организация няма право да регистрира и нито една за българската общност в (Северна) Македония", каза Мицкоски.

Според него правителството на Северна Македония иска да бъде проевропейско и иска да види държавата интегрирана в ЕС, "но не на всяка цена, а по една нормална траектория, в която да бъде със запазено достойнство".

"Нашата позиция относно отложеното действие (за влизане в сила на промените в конституцията) не е нищо повече от формулата от споразумението от Преспа, което гласи, че промените (в основния закон) ще влязат в сила, когато гръцкият парламент ратифицира протокола за присъединяване на страната към НАТО. Казват, че Преспанското споразумение било шедьовър на дипломацията, нека го повторим тогава, конституционните промени да влязат в сила, когато българският парламент ратифицира договора за присъединяване към ЕС. Ако е добро, нека просто го копираме и приложим", заяви Християн Мицкоски.

По думите му за своето предложение Северна Македония има подкрепата на 26 страни членки на ЕС "и за всички не е важно какво ще е решението, а че има решение".

"С изключение на една държава, източната ни съседка, която е в предизборен период. Нека изчакаме какъв ще бъде резултатът от това (изборите). За всички останали 26 държави членки е важно да има решение. Въпросът е, че трябва да работим заедно, ако искаме да постигнем решение, което ще бъде предвидимо. В момента нямаме предвидимо решение. Мнозина казват, че преговорната рамка е ясна. Да, но пътят и целта са неясни. Това е проблемът", каза Мицкоски.

Попитан какви ще бъдат следващите му стъпки, след като България отклонила предложението на Виктор Орбан, Мицкоски заяви, че "най-напред трябва да стане ясно с кого правителството на страната трябва да разговаря", защото до скоро България е твърдяла, че проблемът на Северна Македония е с ЕС, а сега, след предложението на Орбан да бъде посредник, е заявила, че двете държави директно ще разговарят.

"Ако проблемът е двустранен, е глупаво да бъде пречка, ако е мултилатерален, е логично предложението на Виктор Орбан да седнем и да разговаряме. Може да дойде председателят на ЕК, или някой нов, който ще отговаря за добросъседството и разширяването", каза Мицкоски.

По време на посещението на Виктор Орбан в Охрид в края на миналия месец, той заяви, че е готов да бъде посредник в разговори между България и Северна Македония.

По повод "продължаващите изказвания на представители на Република Северна Македония, поставящи под съмнение принципа pacta sunt servanda", от българското министерство на външните работи заявиха, че "Скопие декларира като свой основен външнополитически приоритет присъединяването си към Европейското семейство на ценности и правила, което предполага стриктно придържане към добре известните поети ангажименти" и "единствената гаранция за успех е изпълнението на установените критерии и условия".