Цветан Цветанов: Правителството трябва много спешно да преосмисли политиката си

Нищо не налага в момента провеждането на КСНС за Северна Македония, заяви лидерът на "Републиканци за България"

Снимка: фейсбук

Цветан Цветанов: Правителството трябва много спешно да преосмисли политиката си

12:24 | 25 май 2022 | Автор : Калина Петрова 80 7168 Снимка: фейсбук

Нищо не налага в момента провеждането на КСНС за Северна Македония, защото министър-председателят и изпълнителната власт нищо не предприеха по тази тема в рамките на 4-5 месеца. Според Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност премиерът можеше да свика Съвета за сигурност към МС и да постигне консенсус. Изпълнителната власт и министър-председателят трябва да понесат отговорността и да бъдат истински лидери.

Виж още Цветан Цветанов пред Dir.bg: Инициативата "Три морета" може да ни направи независими от Русия

Това заяви в интервю за Dir.bg Цветан Цветанов, лидер на ПП "Републиканци за България" и председател на Евро-атлантическия център за сигурност. Той коментира предприетите мерки от правителството като проинфлационни. Цветанов призова за бърза ревизия на "Турски поток" и отбеляза отново, че правителството не прави нищо по Инициативата "Три морета", която може да донесе истинската диверсификация. Той не прогнозира падане на правителството въпреки различията им по външнополитически и вътрешнополитически теми. Според него ще ги крепи финансовият ресурс, който ще разпределят, но това ще бъде с много тежки последствия за държавата.

- Г-н Цветанов, как бихте коментирали антикризисните мерки на правителството?

- Мерките ще останат в историята не като антикризисни, а като проинфлационни. Ролята на държавата, в която цените растат, е да подпомогне само тези хора, които имат най-голяма нужда от държавна подкрепа. Това са бедните хора. Държавните програми трябва да са насочени към тази група граждани, а не към субсидирането на стоки и ценови равнища за всички. Това винаги води до проинфлационен процес, до увеличаване на инфлацията и субсидиране на определени хора с най-голямо потребление. Ефектът трябва да бъде за тези, които са най-уязвими.

Тук искам да дам като пример това, което се прави в Германия. Там не се субсидира цената на бензина, а се дава възможност на гражданите да си закупят месечни карти за градския транспорт срещу 9 евро. По този начин осигуряват на хората една възможност да се придвижват и да изоставят автомобилите си, ако това е доста скъпо за тях. А това, което прави българското правителство, е подкрепа за всички. Добре, най-ниският октанов бензин е с отстъпка от 25 стотинки, има обаче бедни хора, които нямат възможност да карат автомобили и да отидат на бензиностанцията и да се възползват от тази политика на правителството. Възможността цената на парното да бъде по-ниска или запазена за потребителите отново не е най-доброто, защото какво би се случило за пенсионери и социално слаби хора, които са си спрели парното и така или иначе стоят на студено през зимата и няма да могат да получат от тази добавка, която дава държавата.

Трябваше да има възможност да се направят реални политики, но не и това, което ни се предлага и за ставката на хляба. Убеден съм, че никой от потребителите няма да получи по-ниска цена за хляба, а това ще бъде възможност за търговците да си направят маржове и да запазят цената каквато е днес. Но това няма да има възможност да стигне до хората като политика.

Също така намаляването на акциза, на ДДС-то изцяло ще промени фискалната структура, а тя е базирана на косвени данъци, което означава, че приходната част ще бъде нарушена. Преките данъци имат сравнително малък дял в приходната част на държавата, която се издържа основно от ДДС, акцизи и мита. Представете си какъв ще бъде бюджетът, който ще трябва да се прави за 2023 г.? А знаем, че в България, когато едно нещо се даде като възможност, като намаляване на ДДС, акциз или мита, след това би могло да има отново някакви протести, за да се говори как биха могли да се вдигнат цените, ако се върнем към нивата, които са били към настоящия момент. А бюджетът и координирането на бюджетните приходи за годината е на база структура, която от години дава своя ефект и знаем, че има възможност да се правят и съответните прогнози. Когато се приема един бюджет, той винаги е за тригодишна прогноза, за да се знае и за инвеститори и за хората как ще се харчат парите на българския данъкоплатец.

- На прав път ли е правителството по отношение на диверсификацията? То обвинява предишния кабинет, че такава не е направена и, в този контекст, кое одобрявате и кое не във водената политика за газа?

- Първо Европа беше прикрепена към политиката на Путин, която беше с една единствена цел - в даден удобен момент да използва тази енергийна зависимост от Русия, като например в подобни военни конфликти, какъвто е този с Украйна. Това, което направи Путин е да изгради "Северен поток" и "Турски поток", да направи действително възможно заобикалянето на Украйна. Путин предприе тези действия, но самият той не прецени достатъчно силната консолидация, която ще има на Европейския съюз и съюзническите сили от НАТО. Държави, които в годините не са принадлежали към НАТО, вече заявяват много ясна позиция да се присъединят към този политически и отбранителен съюз, защото знаят, че това е единствената възможност да защитават териториалната цялост. Смятам, че преди няколко месеца никой не предполагаше, че война в 21 век на територията на Европа, може да се случи.

Що се касае до политиката на предишното правителство и на сегашното тук трябва да отчетем, че имаше едно забавяне и липса на политически активни решения за по-бързото приключване на интерконекторната връзка, която 12 години се изгражда през територията на страната от Комотини до Стара Загора. И това наистина ни ограничаваше в годините назад да получаваме директно по тръбата азерски газ, който знаем, че е на доста по-ниска цена. А азерският газ можеше да задоволява 1/3 от потреблението на газ за нашата икономика и домакинства.

Сегашното правителство не направи нищо, за да разследва и направи ревизия на бързината и скоростта, с която беше построен "Турски поток". Защото "Турски поток" ни направи много по-зависими от Русия. И всички тези, които твърдяха, че "Турски поток" е една от политиките на реалната диверсификация, се оказа, че не е така, защото когато едностранно се спря газа от Русия към България и се наруши договорът, вие видяхте, че ние нямаше как да включим тази транзитна тръба, която минава през страната ни.

Първо трябва да се каже истината за "Турски поток", за да се постигне някаква диверсификация. В него са изхарчени над 3 милиарда лева. Сегашното ръководство на "Булгартрансгаз", което реализира този проект, в предишното управление, днес продължава да е със същия състав. Не се намери институция, която действително да потърси отговорност за липсата на Пътната карта за "Турски поток", защото там може би има доста информация за загубата на националните интереси и обслужването на чужди такива. Всички знаем, че "Турски поток" обслужва интересите на Русия и е финансиран от заемите на българското дружество "Булгартрансгаз". Резервираният обем газ, който трябва да бъде транзитиран през тази тръба е от "Газпром" за години напред. Това означава, че за тази тръба можем да носим риска за невъзможност през нея да минава руски газ.

- Вие бяхте посъветвали правителството и президента относно Инициативата "Три морета", какво може да донесе тя и има ли промяна на политиката на България по отношение на нея?

- Благодаря ви за този въпрос. Това е една възможност, която от 2015 г. бе чисто политическо послание от президентите на 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море, но в последните 3-4 години ние знаем вече каква е активността за повече оперативност и реални действия за така наречената дигитална, транспортна и газова свързаност. България е играла ключова роля. Ние имахме своето домакинство след Естонското председателство, а сега предстои Латвийското в средата на юни. За голямо съжаление никой не говори за една инициатива, която ще даде сериозна, добавена стойност на кохезионната политика на държавите от тези региони. Днес повече от всякога започва да се коментира темата, че към Триморието трябва да бъдат приобщени и Украйна, и Гърция, за да може да се направи една истинска газова, транспортна и дигитална свързаност, което ще ограничи възможността за зависимост от Русия. Ще можем вече по различните точки на вход на втечнен газ или на газ през всички тези изградени инфраструктурни проекти на територията на Европа и допълнително, които ще се изграждат да ограничим това което декларират днес ЕК, че до 2027 г. ние трябва да не бъдем зависими за газ и нефт от Русия. Това е нещо, което трябва да бъде приоритет за българското правителство. За голямо съжаление никой от правителството към настоящия момент не говори за тези неща. Ние ще се постараем от Евро-атлантическия център за сигурност да направим една конференция в самото навечерие на латвийското председателство на Инициативата "Три морета", за да можем да дадем повече гласност. В тази конференция вече сме включили представители от бизнеса, които се занимават с транспортната и с газова свързаност. На конференциите, които бяха проведени от Атлантическия съвет на САЩ в Лондон и във Вашингтон се дискутираше и темата за свързаността между България и Румъния през река Дунав. Аз съм убеден, че тези два моста, които имаме в момента могат да бъдат увеличени през възможността с тези проекти, които ще се реализират през Триморието и ще може да защитим националните си интереси и да направим повече възможности за преминаване през Дунав. По този начин ще имаме повече възможности не само за бизнеса, но и за всички хора, които искат да пътуват. А същевременно това ще бъде част и от мерките, които трябва да изпълнява всяка една държава членка на НАТО, за да така наречената свързаност при определени ситуации.

- Как ще коментирате перспективата за разширяването на НАТО - Финландия и Швеция подадоха молби за членство, ще успее ли инициативата, Турция е против?

- Много е важно Путин да осъзнае какво причини на Русия с действията си, когато направи конфликта в Грузия, когато анексира Крим и сега когато предприе военните действия спрямо една суверенна държава каквато е Украйна. Защото в 70-годишната история нито Финландия, нито Швеция са смятали да принадлежат към НАТО, но сега когато вече имат потенциалните притеснения за евентуалните налудничави намерения за влизане в чужда територия и воденето на военни конфликти, разбира се, че всяка една държава и всички политици и обществото са много повече загрижени за техния суверенитет и искат да си гарантират сигурност. Убеден съм, че въпреки резервите в момента от страна на Турция, дипломацията ще е тази, която ще изчисти тези недоразумения. Но когато има желание една държава да защити териториалната си цялост и да принадлежи към един съюз от съюзнически сили, които могат да бъдат солидарни, изпълнявайки съответните си ангажименти. Смятам че сме длъжни като държава и държави членки на НАТО да подкрепим всички тези, които искат да се присъединят. Балтийският регион става много по-защитен от евентуална външна намеса и хибридни атаки, които Русия би могла да прилага.

Основното, което би трябвало да констатираме с тревожност, е че Черно море ще бъде една от най-уязвимите зони на сигурност на НАТО. Румъния, която е наш съсед, Гърция и Турция също се държат изключително адекватно в тази криза, която имаме в момента. Убеден съм също така, че Черно море трябва да даде и да се отвори за много повече международни партньорства. Защото това, което прави Русия в момента е ограничаване възможността за международно партньорство в Черноморския регион. Аз смятам, че сега е моментът, когато можем да говорим повече по тази тема, тъй като Русия доминира в региона с военни, политически, икономически, търговски и енергийни ресурси. Смятам, че точно за това трябва да се търси още едно противодействие с подобните политики, които могат да бъдат реализирани през НАТО и ЕС.

- Нужно ли е свикването на КСНС при президента за Северна Македония?

- Аз бих посъветвал министър-председателя и правителството да прочетат много внимателно Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Защото в този закон много ясно е разписано какви са компетентностите на министър-председателя с възможността да управлява Съвета по сигурност към МС, който е консултативен и координиращ орган. Имахме Консултативен съвет по национална сигурност при президента Радев януари по темата с Република Северна Македония. На него имаше едно препотвърждение и пълен консенсус от всички парламентарно представени сили и институциите. Смятам, че министър - председателят трябваше в месеците от януари до началото на май да свика поне един път, а защо не и два пъти, съвета по сигурност към МС по темата с Република Северна Македония. Защото в този съвет, знаем че е оперативното ръководство на държавата и минава през изпълнителната власт респективно МС и министър-председателя. Членове на този съвет по сигурност са министърът на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, финансите, главният секретар на МВР, всички представители на службите за сигурност в България. Забележете има и двама представители на президента на Р България изрично определени от него с указ. И ако има необходимост президентът може да участва лично, е записано в закона, а пък министър-председателя може да покани председателя на парламента, председателите на постоянни комисии на НС, народни представители, други министри и ръководители на други институции. Ако имахме действия действително, които трябваше да бъдат предприети след Консултативния съвет по национална сигурност при президента Радев, ако имахме един или два подобни съвета по сигурност към Министерски съвет смятам, че тогава вече премиерът можеше да излезе и да каже ето имаме някакъв политически консенсус, изпълнили сме всички тези предприети мерки, които вече се реализират и дават своя резултат и за това можем да внесем предложение в българския парламент за падане ветото за Северна Македония.

Нищо не беше направено в тази посока и нищо не налага в момента провеждането на КСНС, защото министър-председателят и изпълнителната власт нищо не са предприели по тази тема в рамките на четири - пет месеца. Изпълнителната власт и министър-председателят трябва да понесат отговорността и да бъдат истински лидери. Днес повече от всякога страната се нуждае от лидери, които могат да взимат ключови решения за бъдещето на страната за сигурността и просперитета на региона, но това минава през много усилена работа и понасянето на съответните отговорности.

- Открита бе самолетната линия София-Скопие, имаше и други инициативи, които бяха поставени на масата?

- Винаги има съпътстващи мероприятия, които са така наречения пиар за едно правителство. Аз доколкото знам тази въздушна линия вече не функционира, нямало съществен интерес към нея и не дава никаква добавена стойност към развитието на икономиките на двете държави.

Можем да дадем за пример какво направи Гърция след Преспанското споразумение и активната роля за постигане на икономически резултати от стокообмена и инвестициите, които направиха в Северна Македония. България в момента за съжаление е един не добър съсед на Северна Македония, с цялостната си политика през последните близо две години, защото след Българското председателство нищо реално не се случи, за да има някакъв подем. Сега в момента трябва да отчитаме някакви резултати, а ние не можем да го направим, защото такива няма и нищо не се е променило от КСНС през януари тази година.

- А как изглежда страната ни във външнополитически план?

- Правителството може би в самото начало на своето управление имаше желание да бъде чут българският глас. Войната промени дневния ред на страната и във външнополитически план. Тук, разбира се, трябва да си припомним какви бяха обещанията само преди месец на премиера и на министрите и на парламентарните групи за военната подкрепа, която дадоха всички държави от ЕС, с изключение на България и Унгария, за да може Украйна да се отбранява и да се защитава от агресора Русия. Но знаем, че във външнополитически план премиерът говореше и обещаваше, че това ще се случи. Когато се върна от Украйна след направеното селфи с президента на Украйна Зеленски, ние видяхме, че в парламента ситуацията беше коренно променена и всяка една от политическите сили, които демонстрираха евроатлантическата си принадлежност, силата, отстояването на принципите за подкрепа за Украйна, видяхте, че 200 народни представители гласуваха едно решение, което беше почти ненужно. То не даваше нищо, което очакваше Украйна и точно това е отстъплението от силния външнополитически глас, който трябваше да има страната ни с решенията, които взимат българските институции, политици и лидерите, които трябваше да има в този процес.

Сега със Северна Македония мисля, че ще бъде второто разочарование от правителството, защото това е една тема, която те обещаваха, че ще има динамичен диалог и че ще се изчистят недоразуменията. Виждаме, че точката на конфронтация в момента е в най-ниското си ниво в последните 10 години, което означава, че не виждам как в днешната ситуация ще може действително премиерът да изпълни своите намерения, декларирани публично и пред международните ни партньори. Виждаме, че той иска да мине през вариант "Б", през КСНС при президента, с което той ще се освободи от тази си отговорност и съм убеден, че няма да се стигне и до внасянето в българския парламент на решение за падане ветото за започване преговорите със Северна Македония.

Така, че премиерът не показа и не демонстрира това лидерство, което трябва да има един министър-председател. А и ние нямаме еднаквото и силно говорене на българските институции. Виждаме, че и президентът е доста резервиран към темата, нищо не се променя и не се случва във външнополитически план, за да може България да бъде ценена като партньор и да знаем, че ние сме прогнозируем партньор, а всъщност се връщаме към вътрешнополитическите си противоречия. Това което в момента крепи правителството е конфигурацията, която създаде тази коалиция от четири диаметрално противоположни партии. Правителство, което беше създадено, за да разгражда един модел, за който казва, че е бил корупционен и че е бил недемократичен през последните две години от управлението на Борисов. Ние виждаме, че пет месеца имаме управление на Кирил Петков, в което няма нито една ревизия на нито една политика, която да е потвърдила тези твърдения, които бяха в самото начало. Това смятам, че ще бъде с много голям негатив за сегашното управление и правителството трябва да преосмисли много добре политиката си в предстоящите няколко седмици и месеци. Защото шестмесечният тайминг за едно правителство, за стартиране на административни и законодателни реформи, това са пакети, които към настоящия момент не сме ги видели. Виждаме, че няма никакъв законодателен пакет, който да е свързан с конкретни реформи в даден сектор. Пропуснем ли първите шест месеца след това правителството започва да върви надолу, в никакъв случай няма да има тренд нагоре особено при тази инфлация, която очакваме да бъде рекордна за последните 20 години в България.

- Каква е вашата прогноза при тези червени линии и институционално противопоставяне - ще успее ли кабинетът да изкара мандата си? Социолозите дават, че правителството пада по рейтинг, а ГЕРБ го изпреварва в този момент, ще помогне ли на кабинета пакет за по-дългосрочни мерки?

- Преди дни се очакваше голям протест на хората от бизнеса, на синдикалните организации, на работодателски организации, работници и служители, не се получи, защото един ден преди протеста имаше среща на министър-председателя с хората от бизнеса. Хората от бизнеса казаха, че всички техни искания са удовлетворени, което означава, че влизаме в спиралата и политиката на премиера Борисов през последните две - три години - "всеки, който иска ще получи само и само, за да останем на власт". Но последствията за държавата ще бъдат катастрофални, защото това, което казах и в началото за цялостната промяна на структурата на приходната част на бюджета от акцизи, от ДДС или мита, това означава, че всъщност ние ще имаме много тежки последствия за структурирането за бюджета за 2023 и 2024 година. В момента имаме една свръхпечалба от АЕЦ, очаква се догодина тя да бъде от пет милиарда, тези пари ще крепят коалицията, защото това са пари, с които ще се задоволяват всички възможни претенции, които ще излизат през предстоящите месеци. При всеки един приет бюджет има тригодишна прогноза и в нея правителството залага от 7 до 9 милиарда годишно, което също ще води до увеличаване на разходната част, за сметка на приходната. С очакваните пари от Плана за възстановяване и устойчивост също ще има доста възможности за задоволяване на нуждите на някои от бизнесите.

Разпределянето на финансовия ресурс по този начин ще бъде с много тежки последствия за държавата през следващите години.

ИЗБРАНО