Това стана при гласуването на първо четене на промени в Закона за за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесени от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, съобщи БТА.

С отхвърленото предложение се запазва сегашният принцип - органи да се даряват, ако няма заявено несъгласие приживе от починалия. Предложението на Тошев предвиждаше заявено съгласие приживе. Ако такова съгласие не е изразено приживе, депутатът предлагаше да се взема съгласие от близките на починалите.

От ГЕРБ изразиха позиция, че с промените за "съгласие приживе" се слагат прегради за донорството. Лъчезар Иванов посочи, че е работещ сегашният закон, който предвижда заявеното несъгласие. Много по-лесно за държавата ще бъде да се заяви несъгласие, защото хората, които не са съгласни да даряват, са по-малко, заяви той.

Настоящият принцип за "заявено несъгласие" беше определен от Мартин Димитров като "служебно решение, което държавата взима вместо гражданите". Той заяви, че трябва да има категорично "да" на дарителя на органи приживе или на неговите близки, а държавата трябва да информира гражданите, за да вземат своето решение.
Иван Костов пък посочи, че сега "широко отворената врата" за донорството е в полза на нелегалния бизнес зад граница.

Александър Радославов от левицата коментира, че е погрешно изказаното мнение, че ако се подкрепи активното съгласие, ще се попречи на процеса на донорството. Депутатът от Коалиция за България Евгений Желев заяви, че настоящият закон е приемлив за медиците и за гражданите, и не създава социално напрежение.
От ДПС също се застъпиха за действащия сега принцип за "заявено несъгласие". По думите на Тунчер Кърджалиев това е в полза на медицината. Той посочи още, че докато близките на починалия трябва да решат дали органите му да се дарят, се губи ценно време.

С отхвърлянето на промените се запазва настоящата практика липсата на изрично изразено несъгласие за даряване на органи да се приема като съгласие за донорство.