"Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество, или чужди граждани, пребиваващи на територията на Република България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена. Поради тази причина трябва да бъдат изградени както сред държавните институции на Република България, така и сред гражданското общество, трайни знания и умения за установяване и противодействие на методите, пропагандата и съпътстващите ги условия, включително и условия на живот, които превръщат обикновения човек в терорист."

Това се посочва в точка 45 на Проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, разработена от междуведомствена работна група, създадена със заповед на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова, предаде БГНЕС.

Проектът на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (СПРТ) има хоризонт на действие до 2025 г. с междинен преглед и актуализиране през 2020 г.

В документа се правят изводи, от които става ясно, че страната ни, подобно на много държави от Европа, значително изостава в противодействието на новите терористични заплахи. В документа поименно са посочени "Ислямска държава" и "Ал Кайда" като организации, които представляват най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България.

В документа са посочени и конкретните рискове:

• наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия;
• вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи;
• обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

Проектът изрично уточнява, че заради участието на България в международната антитерористична коалиция, страната ни е потенциална мишена на терористи. Посочва се още, че вероятността България да бъде обект на терористични атаки е по-висока от тази преди атентата на летище Сарафово на 18 юли 2012 г.

Набелязани са и конкретни мерки за противодействие на радикализацията и тероризма, от които става ясно, че контраразузнаването трябва да "слезе" при хората, да ползва медиите и НПО.

Предвижда се противодействие на екстремистка пропаганда, идеи и механизми за разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи.

Отбелязва се, че три месеца след приемането на Стратегията трябва да е налице и план-програма, която ще се изготви от МВР, където ясно ще бъдат разписани всички отговорности на компетентните институции. Срокът за мнения по Проекта на СПРТ е 15 септември 2015 г.

За мен документът не е добре направен, защото по-голямата част от него е преписана от Националния план за противодействие на тероризма от 2008 година и Стратегията за национална сигурност от 2011 година, каза пред БНР Николай Радулов, бивш секретар на МВР и експерт по сигурността.

В документа се набляга, че само откритите оперативно-издирвателни мерки не са достатъчни, което е или грешка на незнанието, или грешка на езика, защото оперативната дейност в своята голяма част предвижда скрити мерки за противодействие, подчерта той.

Бившият секретар на МВР изрази притеснение, че в проекто-стратегията не са изразени всички рискове, като например за трафика на хора.
Говори се за възможностите на сливането на тероризма с организираната международна престъпност, а няма нито една дума за корупцията, а без нея е много трудно да се извърши организирана престъпна дейност, допълни Радулов.

АНКЕТА: Опасявате ли се от радикален ислям в България?