През пролетта на онази година, през март България беше в правителствена криза, следователно демокрацията у нас губи позиции вече пета година.

Миграционната криза в Европа, ксенофобията и национализмът, както и икономическият популизъм са сред големите "виновници" за този срив. А лицата му са различни и не на последно място сред тях е кризата на медиите.

Поглед към кризата от 2008-а

"През 2013 г. България влезе в период на тежка политическа нестабилност и ерозия на демокрацията, който представлява сериозна заплаха за бъдещето развитие на страната", отбелязват експертите на ИПИ преди да стигнат до парадоксална на пръв поглед констатация:

"Докато икономиката расте с изпреварващ темп спрямо средния за ЕС, доходите се покачват и безработицата спада, политическата и медийната среда се влошават".

Това влияе лошо на състоянието на демокрацията, припомнят експертите няколко дни преди предсрочните избори, в които ще бъде излъчено 44-ото народно събрание на България.

В доклада на ИПИ не е пропусната и предисторията:

Икономическата криза от 2008-2009 г. сложи край на десетилетие на безпрецедентен икономически ръст в страната. Високата безработица и затягането на бюджета след 2009 г. създаде социално напрежение за  политическите партии и направи политическата среда чувствително по-нестабилна.

Обезпокояващото развитие далеч не е някакво проклятие само за България:

Economist Intelligence Unit (EIU) през 2016 г. посочва, че в цяла Източна Европа е налице отстъпление на демокрацията, както и "настроения на  дълбоко  обществено  разочарование  от  демокрацията".

По-рано EIU предупреждава, че икономическата криза от 2008-2009 г. е имала непропорционално отрицателно влияние в Източна Европа в сравнение  с други развиващи се пазари.

Кризата "подсили съществуващите негативни настроения спрямо опита и резултатите от прехода към демокрация и пазарна икономика." Също така , според EIU, кризата е създала основа за "възход на популизма".

Много повече бежанци

В България възходът на националистическите партии след 2013 г. определено следва задълбочаването на бежанската криза. Към онзи момент средният брой на бежанците е обикновено в рамките на около хиляда души (идващи) на година (1993-2012 г.)

"Това се промени след 2013 г., като бежанците постепенно се увеличиха и достигнаха връх от около 20 хиляди през 2015 г... Макар и това да не е шокиращо висок брой (в сравнение с бежанската вълна към Европа), той е очевидно достатъчно висок да проникне дълбоко в местните медии и да промени политическата среда из основи", пише в изследването на ИПИ.

Властите в България изпитват сериозни затруднения в справянето с мигрантския поток, констатират експертите и добавят:

"Има множество индикации за упражнено насилие, както от официални лица, така и от самообявили се защитници на границата - т. нар. "доброволни отряди".

Бунтът в най-големия бежански лагер в България в края на 2016 г. е пример за неспособността на институциите да се справят със ситуацията, смятат изследователите.

Тяхното заключение е, че "Миграционната криза не просто доведе до възход на националистическите движения, но още веднъж показа слабостите на институциите в страната, както и ерозията на демокрацията, подпомагана от  водещите  политици  и  от  самото правителство".

В изследването на ИПИ специално се подчертава, че ксенофобията и икономическият популизъм са свързани и "играят значима роля за отстъплението на демокрацията през последните години".

- - -
* Пълният текст на изследването с данни и диаграми към него е публикуван тук