Мисия на лявото днес е да съчетаем технологичния прогрес със социалния, заяви евродепутатът и бивш президент на ПЕС Сергей Станишев на форума "Цената на личния преход - зелен, дигитален, демографски", иницииран от делегацията на европейските социалисти в Европейския парламент и организиран с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт", Института за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания.

Станишев изтъкна, че левицата никога не е била против прогреса, но винаги е поставяла във фокуса човека. И изведе сред важните задачи пред Европа необходимостта от регулации, за да бъде континентът и защитен от рисковете, които води ксъс себе си изкуственият интелект, но и конкурентоспособен. По думите му се налага страната ни да предприеме мерки веднага, за да не се окаже цената на личния преход на всеки от нас в пъти по-висока, особено на фона на черния сценарий, който ще рисуват някои политически сили на прага на евроизборите.

"Разликата между фантастиката и действителността е, че фантастиката трябва да е достоверна.", казва Марк Твен, започна речта си с цитат от американския писател Сергей Станишев.

"Живеем в шумни времена. Днес заглавията в чуждестранните медии са: "Защо не трябва да се пенсионираме?", "Да живеем до 120 вече е възможна перспектива", започваме да си мислим, че е възможен вечен живот. Преди години гледахме Киану Рийвс в "Матрицата" в захлас и с известно недоверие, а сега ChatGPT отговаря на мейлите ни и пише прочувствени картички. Само преди 25-30 години интернетът беше ограничен, а мобилният телефон - рядкост. Днес сме като болни и недееспособни в работата си, ако смартфонът ни блокира или го загубим. Като че ли целият ни живот е събран в него - снимки, спомени, документи, общуване. Само преди два дни съобщиха, че компанията на Илън Мъск е имплантирала чип в мозъка на човек", очерта днешните реалности Станишев.

Снимка: Георги Велев, Dir.bg

"Плашещи или не, трансформациите вече се случват", отбеляза евродепутатът от левицата.

"Всичко това е плашещо и вдъхновяващо. Но най-вече е реалност, а не фантазия. Затова, когато говорим за преходи, трансформации, трябва да сме наясно - те не предстоят, те вече се случват. И естественият въпрос е: какво да направим?

Можем, разбира се, да опитаме да се скрием, да се противопоставим на диктатурата на технологиите, на форматирането на нашите мисли и поведение. Да последваме примера на героите от "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри - да избягаме в пустошта и да станем пазители на книжното знание, емоциите и човечността. Истината е, че малцина биха го сторили.

"Вместо да се преобразяваме в герои от научно-фантастичен роман, нека се погледнем действителността. В света в момента се случват три големи трансформации - зелена, дигитална и демографска. Обвързани помежду си, те в голяма степен ще определят бъдещето на човечеството", заяви Станишев. 

По думите му готовността за тях ще се превърне в конкурентно предимство за държавите, икономиките и обществата ни.

"Искаме или не - те са тук и ще променят страните, средата и живота ни. По-добре е да ги приемем и да се подготвим за тях, защото отлагането им във времето ще струва в пъти по-скъпо на всички нас, но най-вече на следващите поколения. Време е честно да кажем какво предстои. И да изискваме неотложни действия", посочи той.

Левицата по природа е действена, активна - никога не се е изправяла срещу прогреса и технологичните революции. Но винаги е отстоявала ясните човешки императиви - човечност, свобода, справедливост, напомни Станишев.

По думите му социалната демокрация е пряк продукт и реакция на хората на труда срещу индустриалната революция и капитализма от ХIХ век. "Тя успя да го постави в клетка от регулации и след тежки политически битки през ХХ век да изгради Европейската социална държава на широкото благоденствие, която създава равни шансове, грижи се за слабите и преразпределя богатството", каза Станишев.

Снимка: Георги Велев, Dir.bg

Евродепутатът констатира, че днес преживяваме четвъртата и петата индустриални революции, които променят не само икономиките ни и нашите общества, а и човешкото общуване, самата природа на човека. "При това, тези революции се случват в изключително кратки срокове - още не сме осмислили последиците от едната и вече ни застига следващата", констатира той.

"Не можем просто да приемем технологичния прогрес и огромния брой придобивки, които правят живота ни безкрайно комфортен, дълъг и качествен. Мисия на лявото, на социалистите днес и да съчетаем технологичния прогрес със социалния", акцентира Станишев.

Той посочи, че трябва да отговорим на страховете на хората, да ги предпазим и да им дадем сигурност и перспектива за бъдещето - за нашето и за следващите поколения.

Именно затова в днешната дискусия се концентрираме върху дигиталния преход, развитието на ИИ, зеления преход и демографската трансформация, която става нов приоритет на ЕС. Ще опитаме да ги анализираме в тяхната взаимосвързаност, допълване и ускоряване и разбира се - заедно ще търсим отговори - на национално и на европейско ниво, каза евродепутатът от ПЕС.

"Българите имаме тъжен опит с прехода и естествената ни реакция на всяка нова трансформация е: "А, не, мерси!", подчерта бившият президент на ПЕС.

И обобщи, че българинът има тъжен опит от прехода от планова към пазарна икономика и от еднопартийна система към демокрация. "Козината ни настръхва и естествената ни реакция на всеки нов преход е "А, не, мерси!". Само че няма къде да се скрием, тези преходи ни застигат. Въпросът е, ще позволим ли да се случат хаотично, водени единствено от по-високите печалби или този път поне ще опитаме да ги направим смислено и по-организирано? Възможно ли е? Е, ако не опитаме, няма да разберем", постави въпросите Станишев.

Снимка: Георги Велев, Dir.bg

Той разкритикува политиците, че у нас те говорят повърхностно и рядко обясняват случващото се.

"Като правило, европейските политики се представят като приумици на анонимни чиновници в Брюксел, водени от либералната идеология и интересите на "големите играчи". Трябва да признаем, това е огромно поле за популистки движения и заиграване със страховете на хората", предупреди Станишев.

"Все пак има ли рискове? За пример можем да вземем Зелената сделка и климатичните промени. Миналата година е била най-горещата в историята на планетата и вероятно е била най-топлата през последните 100 000 години. А това има последствия за всяко домакинство. На първо място чрез промяна на цените за здравеопазване, храна, енергия и др. и следователно на потреблението - при това в най-бедната страна в ЕС, където неравенствата са най-големи", каза евродепутатът.

На второ място сред рисковете той изреди унищожаването на активи или намаляване на стойността им и модифицирането на производителността на труда с възнаграждението на домакинството.

На четвърто място сред рисковете Станишев изведе зачестилите природни бедствия, които водят до стрес, тревожност, въздействие върху имуществото.

"Климатичните промени имат непропорционално въздействие - те удрят най-силно по-бедните страни и по-бедните слоеве на обществото", категоричен е Станишев.

И посочи, че трябва да се действа сега, и то незабавно. "Не само за следващите поколения, всеки се вълнува за децата и внуците, а заради нас самите - защото климатичните промени имат непропорционално въздействие - те удрят най-силно по-бедните страни и по-бедните слоеве на обществото", наблегна той.

Снимка: Георги Велев, Dir.bg

По думите му в немалка степен страховете в масовото съзнание все пак са основателни.

"Зеленият преход се асоциира с по-високите цени на електрическата енергия. Затова социалистите извоювахме създаването на Фонда за справедлив преход, макар да искахме той да е много по-мощен", припомни Сергей Станишев.

Страховете от дигиталния преход сред хората са, че ще загубят работните места и доходите си, ще им се налагат постоянни обучения и преквалификации. "Не знаем какво ще учат и работят децата ни. Затова ПЕС проведе толкова битки за защита на правата на платформените работници, както и за налагането на данък върху технологичните гиганти - GAFA (Google, Apple, Facebook, Apple)", посочи Станишев.

"Най-често срещаните страхове са, че ИИ ще ни промие мозъците и ще ни предписва поведение, пък накрая и ще решава вместо нас. Ще ни отнеме свободата, а и демокрацията. Затова са нужни регулации, но умни, за да бъде Европа защитена, но и конкурентнспособна", подчерта евродепутатът от ПЕС.

Може ли България да превърне изоставането си в предимство и гордо да се върне на картата на ЕС?

"Всеки един преход носи възможности, в това число и за България, наред с рисковете", заяви Станишев. 

"През 2012 г. България се изкачи до първото място по най-добър достъп до интернет в света, а Корея остана на трето! Така страната ни успя да се възползва от изоставането си и да направи огромен скок, прескачайки години и средства. Подобно нещо нашата IT индустрия, чиито приходи за миналата година стигнаха 8 млрд. лв., може да направи с дигитализацията и въвеждането на изкуствения интелект", отбеляза евродепутатът от групата на социалистите и демократите в ЕП.

"Въпросът днес не е дали ще има работни места в хода на тези икономически трансформации. А дали ще имаме достатъчно квалифицирана работна ръка за техните нужди", формулира Станишев предизвикателството пред страната.

"През юни предстоят избори за ЕП. И някои от политическите сили ще чертаят черни сценарии, ще говорят за обедняване, за затваряне на работни места, за неравенства. Затова ще кажа много ясно: цената на личния преход на всеки от нас ще е в пъти по-висока, ако не предприемем мерки веднага. Ако нямаме стратегия къде искаме да стигнем като държава. Ако не използваме изоставането си, за да прескочим по-напред в бъдещето", предупреди Станишев.

Той добави, че това трябва да се случва чрез отворен, ориентиран към хората разговор, адекватни и ефективни политики, които да дадат сигурност и перспектива на страната ни. "Нека въвлечем в този разговор и младите хора на България. Така ще имаме шанс да изоставим аналоговото мислене и да видим голямата картина. Това е шансът ни младите да останат. Аз бих събскрайбнал за това, а вие?", призова Сергей Станишев.

Сред гостите на форума са генералният секретар на Фондацията за европейски и прогресивни изследвания и бивш еврокомисар за заетост, социални въпроси и социално приобщаване Ласло Андор, зам. генералният секретар на ПЕС Йонек Полет, Жак Папаро, директор на Фондация "Фридрих Еберт", бившият вицепремиер Атанас Пеканов, политици от леви партии, предприемачи и експерти.