Институт за модерна политика: 5 партии влизат в НС, ако изборите са днес
Пет политически сили биха влезли в парламента, ако изборите биха били днес, според социологическо проучване на Института за модерна политика. Това са БСП, ДПС, ГЕРБ, Реформаторският блок и коалиция между ВМРО и "България без цензура".
Равенството между основните две политически сили към днешна дата се дължи не толкова на ръст на доверието на ГЕРБ, колкото на намаляване на доверието към БСП.
Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков „България без цензура” заедно с ВМРО ( двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие ).
От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака” – 1.3% от респондентите. Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за 4 непартийното Движение „Модерна България” – 0.9 % и партията на Светльо Витков „Глас народен” – 0.8 % от анкетираните.
Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статукво, коментират от Института за модерна политика.
За студентските протести
Проучването показва, че окупацията на Ректората се е превърнала в един от въпросите, които разделят и поляризират общественото мнение.
Повече от половината анкетирани 54.1% посочват, че одобряват техните действия. А 35,5% е делът на респондентите, които заемат противоположната позиция, тоест не одобряват окупацията на университета.
Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран.
На твърдението: " Протестите на студентите са режисирани" 37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди.
Висок е процентът на колебаещите се между тези две крайни позиции – 14.1 % от анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.
За президента Росен Плевнелиев
Повече от половината от анкетираните – 51.2% смятат, че президентът на републиката Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят.