След Мюнхенската конференция: Светът вече е едно опасно място

Ерата на контрола над въоръженията приключи, това променя всичко

11:48 | 18 февруари 2019 | Редактор : Красимир Тодоров 191 12144 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всяка година Мюнхенската конференция по сигурността с тревога обсъжда състоянието на един "пациент", който се нуждае от незабавна дипломатическа терапия. В минали години в тази роля бяха Египет след Арабската пролет, Украйна след окупацията на Крим и САЩ с нейния трудно предсказуем главнокомандващ. Този път пациент бе Европа, като зона на безопасност, а по-точно като зона на несигурност. Това е така, защото Русия скоро може да се окаже в позиция, от която да шантажира Стария континент със своите ядрени ракети.

Още по темата

Борисов в Мюнхен: Газов хъб, силна отбрана, надеждна граница

Угрозата може да бъде илюстрирана с един възможен сценарий. Русия окупира трите прибалтийски републики, твърдейки, че те, като част от СССР в миналото, трябва сега да са част от нейната територия. НАТО ще трябва да се примири с това, както през 2014 година се примири с окупацията на Крим. Москва насочва своите ракети с ядрени бойни глави към Западна Европа, а европейците не могат да й противопоставят нищо. За щастие, този пример не е много правдоподобен, но може да стане актуален.

Нарушеният от Русия Договор за ракетите с малък и среден радиус на действие носеше определени ангажименти на САЩ към Европа, без него няма какво да накара Вашингтон да поеме нови задължения към Стария континент. А и защо да се стига до ядрена война, ако последствията могат да бъдат ограничени в Европа, разсъждават отвъд океана.

Канцлерът Ангела Меркел даде ясно да се разбере колко много континентът се е превърнал в играчка за чужди интереси. В Мюнхен тя каза с горчивина, че случващото се с ДРМСР се отнася до европейската сигурност, но решението се взема във Вашингтон и Москва.

Въпреки усмивките пред камерите, световните лидери не намериха път за решаване на проблемите в света в Мюнхен

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Доналд Тръмп и неговият съветник по сигурността Джон Болтън като цяло не се вълнуват от контрола на оръжията. Те се интересуват само от пропагандния успех на следващата ядрена среща на върха със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун в края на февруари и повтарят мантрите си, че Северна Корея трябва напълно и проверимо да се разоръжи. Но освен президента на САЩ и неговия съветник никой друг не вярва в това.

Виж още След конференцията в Мюнхен Глобалните играчи все още не са готови да поемат отговорностите

Русия и Америка са обезпокоени от бързо растящите китайски ядрени арсенали. Един от китайските лидери, член на Политбюро Янг Йечи, подчерта на конференцията по сигурността в Мюнхен, че Пекин отхвърля многостранния контрол над въоръженията. Китай иска да избегне участието си в подобни договори за ограничаване на въоръженията. По същество посланието беше недвусмислено - Пекин иска да запази максималната свобода на действие, що се отнася до оръжията.

Какво ще се случи при тази ситуация? Не е изключено да се стигне до "нов Мюнхен", както този от септември 1938 година. Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лейен заяви пред Мюнхенската конференция по сигурността, че НАТО трябва да отговори на провокацията на Русия с "комбинация от мерки", но изключи разполагането на западни оръжия със среден обсег, както през 80-те години. Мотивът е ясен, защото никой не иска да рискува нов кръг надпревара във въоръжаването. Ядрените оръжия за възпиране на други ядрени оръжия - това е неприятна идея тридесет години след падането на Берлинската стена. Но подобни са били и мотивите на британския премиер Невил Чембърлейн, който искал да спаси Европа от световната война през 1938 година.

Виж още 35 държавни лидери, министри и стотици политици превръщат Мюнхен в най-охранявания европейски град

За съжаление, големите европейски държави в момента са заети със себе си. Причините са различни: Брекзит, френските жълти жилетки, италианските популисти, каталонския сепаратизъм или края на ерата на Меркел.

Всички тези страни са в положение на политическа стагнация. А ситуацията в Европа е само част от една по-голяма и тревожна картина в целия свят. В миналото за отделни кризи, като Арабската пролет или тази в Украйна, се разчиташе на дипломатическата дейност за решаването им, днес тази изпитана система за решаване на проблеми вече я няма. Сривът на контрола върху оръжията е само симптом за новата ситуация, много по-лошо от това беше безпомощността на лидерите в Мюнхен да намерят начин за справяне с това развитие на световната политика.

Автор Ерик Гуйер, Neue Zürcher Zeitung, превод със съкращения Dir.bg

ИЗБРАНО