Ако има промени в правителството, може да се спре или забави процесът по гласуването на промени в Закона за съдебната власт, каза министърът на правосъдието в оставка Атанас Славов пред журналисти, цитиран от БТА.

Не е изключено и евентуално служебно правителство да не припознае тези текстове, каза Славов.

Той посочи, че ведомството се с справило с всички срокове и изготвило промените в съдебния закон, както е записано в Конституцията.

Министерството на правосъдието изпълни поетия публично ангажимент до два месеца след приемането на Конституцията да има изработен изцяло нов Закон за съдебната власт. Този законопроект е на предварително публично обсъждане от 5 март, на официално публично обсъждане от 25 март и е предвидено по график втората половина на април да бъде внесен в парламента, каза Славов.

Ключовото за нас в този закон е, че са отразени всички основни реформаторски идеи, които бяха заложени в Конституцията - разделянето на двата съвета - съдийски и прокурорски, промяна в устройството на прокуратурата, деполитизация на членовете на ВСС и Висшия прокурорски съвет, деполитизация на избора на инспектората към ВСС. Всички основни идеи са тук. Ако някой не ги припознае, трябва да даде силни аргументи защо не ги припознава, посочи още правосъдният министър в оставка.

Това, което трябва да е ясно, тези съвети, които са в момента, не могат да проведат избори за тримата висши ръководители в съдебната система, защото Конституцията изрично е изключила тази възможност, припомни Славов

Той обясни, че ако изтече мандатът на председателя на Върховния административен съд, съдия от ВАС може да бъде изпълняващ функциите.

Това трябва да бъде решено от ВСС. Това не е добро развитие обаче. Всичко, което трябваше да се случи, е парламентът до края на юни да приеме новия Закон за съдебната власт, до есента да се проведат избори за двете квоти - професионална и парламентарна и есента да има спокойно избори за председател на ВАС и главен прокурор, коментира Славов.

По повод очакваното решение на КС по повод промените в Конституцията, Славов каза, че не очаква в главата "Съдебна власт" да има сериозни промени.

Реформата в правосъдието е стратегически приоритет, каза още той по време на дебат, свързан с общественото обсъждане на новия проект за Закон за съдебната власт, предава БТА.

Организатори на събитието са правосъдното министерство и Българският институт за правни инициативи. В центъра на дебата днес е обсъждането на основните предлагани структурни и функционални реформи в съдебната власт.

Партньорството с гражданските организации е важно, за да имаме убедителен законодателен процес. Трудно може да се предскаже в тази политическа обстановка какво ще се случи в следващите дни, посочи Славов.

Той изрази надежда да бъде направена крачка по отношение на правосъдната реформа и припомни, че в Министерството на правосъдието има работна група от около 50 души, която работи в тази посока.

Важно беше да изготвим оценка на въздействие на този закон, посочи Славов.

Реформата предвижда разделяне на досегашния Висш съдебен съвет на два - съдийски и прокурорски съвет. За първи път имаме конкретно изпълнена препоръка в тази посока, отбеляза той. Направени са стъпки на деполитизация на органа и министърът вече няма да е председател на този орган.

Министерството на правосъдието публикува вчера за обществено обсъждане новия проект на Закона за съдебната власт, с което започна официалната процедура преди внасянето му за обсъждане в Министерския съвет. Срокът за предоставяне на мнения, становища, препоръки и др. е 20 дни.

В продължение на конституционните изменения, които въвеждат съществени промени в управлението и функционирането на съдебната власт, новият Закон за съдебната власт има важно значение не само за органите на съдебната власт и магистратите, но и за цялото общество, припомнят от Министерството на правосъдието.

Основните положения в новия устройствен закон на съдебната власт са засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите.

В предложения нов Закон за съдебната власт се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК.