Това стана на първото за тази година заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което се провежда след три месеца пауза. 

Дискусията се проведе в отсъствието на здравния министър Петър Москов, което предизвика остра реакция от синдикатите. Заедно с бизнеса те разкритикуваха предложените от него промени в Закона за здравното осигуряване.

Една от тях е от догодина държавата да започне да увеличава с 5 на сто осигурителния доход, върху който плаща вноските до достигането на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Проектопромените предвиждат в рамките на гратисен период от шест месеца хората, които искат да възстановят здравноосигурителните си права, да могат да платят задълженията си за три години назад. Ако в рамките на този период не го направят, ще дължат всички осигуровки за периода от началото на задължителното здравно осигуряване. 

"Предлагаме държавата да се освободи от ангажимента да заплаща здравните вноски на лица с доходи, като освободения финансов ресурс ще се използва за интензифициране темпа на нарастване на здравната вноска за сметка на републиканския бюджет и се обхванат от осигурителната система лицата без доходи", заяви Кирил Домусчиев - председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, цитиран от БНР.

В законопроекта се предвиждат и промени в осигуряването на децата, учениците и студентите. Медицинските услуги се разделят на спешен, базов и допълнителен пакет.

Вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов заяви, че разделянето на пакетите, заплащани от Здравната каса, ще има само финансов ефект. Не считаме, че това по някакъв начин отговаря на нуждите на населението, добави той.

Заместник-министър Ваньо Шарков, който представи предложенията, опита да внесе яснота:

"Спешният пакет, този който гарантира спешност и гарантира здравното обслужване и на здравно неосигурените тогава, когато те имат нужда от спешна помощ. Базовият пакет е пакетът, в който влизат всички социално значими заболявания, онези от които е 96% от смъртността в България, онези, които най-често водят до трайна инвалидизация, а не онези, които предизвикват сърбеж или нещо друго, които би трябвало да бъдат в допълнителния".

Синдикатите и работодателите са против и увеличаването на представителите на държавата в Надзорния съвет на касата с двама души, с което, по думите им, се върви към "одържавяването" й.

Сега в касата от 9 членове 4 са на държавата, а след приемането на промените ще станат 6, което означава, че ще могат да взимат решения, без да се съобразяват със синдикатите и работодателите (те имат общо 4 членове, а един имат пациентските организации.)

Според Кокалов с това решение социалните партньори стават украса на решенията на НЗОК.

"Две трети от приходите се събират от осигурителите и осигурените и едва една трета са вноските от държавата, а се предлага тези, които финансират системата, да нямат участие в нея", допълни Домусчиев.

Нямаме приета стратегия за здравеопазването и затова съм сигурен, че след 6 месеца министърът на здравеопазването ще вкара ново предложение, заяви пък изпълнителният председател на БСК Божидар Данев Данев, цитиран от БГНЕС.  

Според него промените в закона ще доведат до деформирането на принципа на осигуряване и ще превърнат касата в социален фонд.

"Министър от Реформаторския блок предлага да одържавим ръководството на НЗОК, а в същото време 70% от парите в нея идват от вноските на осигурените", подчерта Данев и определи идеята като тоталитарна.

Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя предложения законопроект, каза председателят Васил Велев. По думите му застават зад мерките за повишаване на събираемостта.
Промените в Надзорния съвет на НЗОК обаче са грешка, това е своеобразно одържавяване на управлението на касата - нашият цивилизационен избор не предполага това, заяви Велев.

Социалният министър Ивайло Калфин, който присъства на заседанието коментира: 

"Има една важна тема, която е свързана с достъпа до здравни услуги. Очевидно, че в законопроекта няма достатъчно информация, свързана с отделните групи, които нямат достъп до тях, дали са хора в чужбина, хора с ниски осигуровки или такива без никакви осигуровки и по какъв начин ще бъде процедирано с тези сънародници".

По време на заседанието работодателите влязоха в спор с финансовия министър Владислав Горанов за новия външен дълг.