Агенцията по вписванията не е вписала сдружението, което стои зад Православната старостилна църква, заради липсващи документи. Това обяви правосъдната министърка Мария Павлова по време на изслушването в парламента, в което участваха още премиерът Димитър Главчев и директорът на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Поводът е решението на Върховния касационен съд за вписване в регистъра на вероизповеданията на Българска православна старостилна църква.

На 19 декември представители на старостилците са подали заявление в Агенция по вписванията, тъй като сдружението е искало да влезе в гражданския оборот, обясни министърката. От агенцията поискали още документи и им дали две възможни дати, до които да бъдат представени липсващите данни, но такива не постъпили и заради това е постановен отказ.

По-късно министърката уточни пред Dir.bg, че става въпрос за чисто техническа информация, поискана от Агенцията по вписванията, относно членовете на ръководството, както и какъв е адресът на сдружението. 

"Той подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, срокът изтича утре", уточни министърът на правосъдието.

По време на изслушването от БСП наблегнаха на факта, че докато делото на Православната старостилна църква се е разглеждало от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, българският съдия там Йонко Грозев е бил в конфликт на интереси и не си е направил отвод по делото. 

По думите на Атанас Зафиров адвокатката на старостилците Наташа Добрева е бивша съдружничка в правна кантора с Грозев. "Това не е ли направило впечатление на властите?", попита социалистът. И изрази възмущение, че държавата не е ангажирала адвокатска кантора за защита на българския интерес по това дело, а е било изпратено само писмено становище от дирекция направосъдното министерство. 

Снимка: БТА

"Няма практика да се наемат външни кантори", отговори министър Мария Павлова. По казуса с българския съдия в ЕСПЧ тя добави, че "това е отразено в становището на правителството, с което се обръща внимание, че е налице основание за отвод на съдия Йонко Грозев поради свързаност". Той обаче не си направил отвод. 

По-рано от представената хронология на фактологията по казуса от служебния премиер и правосъдния министър, стана ясно, че жалбата на Православната старостилна църква в съда в Страсбург датира още от 2013 г., а решението на ЕСПЧ да се извърши регистрация на старостилната църква е от 2021 г., само че не е било изпълнено с неколкократни съдебни откази през годините и сега ВКС го направил. 

"Генезисът на проблема се нарича ЕСПЧ, така нареченият съд на Сорос и съдията ни Йонко Грозев, виден представител на българската соросоидна общност - соросоидната глобалистка общност, в чиято идеология централно място е заело унищожаването на религиите като интеграционен фактор на обществата и на семейството, като най-малка клетка", заяви от трибуната Йордан Цонев от "ДПС - Ново начало". 

Снимка: БТА

Изслушването породи емоции и размяна на реплики в залата, след като Атанас Славов упрекна "Възраждане", че с промени в Закона за вероизповеданията целят да въведат монопол на източното православие и БПЦ, което ни отдалечава от европейския път.

"Считате ли, че от гледна точка на европейския правозащитен стандарт, законодателна интервенция, която цели да въведе монопол по отношение на думите "православен", влиза в директна колизия с тези правозащитни стандарти?", попита той от трибуната министър Павлова.

"Целта на законодателната инициатива е да противопоставят българския национален интерес на членството ни в европейски общности", заключи депутатът от ПП-ДБ.

Скрийншот: Народно събрание

В отговор Костадин Костадинов, който се провикваше към Славов първо от място, от трибуната настоя водещият заседанието Драгомир Стойнев да прекъсва "опити за внушения, които накърняват националната сигурност, доколкото българската патриаршия е част от нея", като това на депутата от ДБ.

"Същите тези представители на една политическа сила предложиха законопроект за едно лице. Няма проблем за главния прокурор, но има проблем за патриарха! Не ви ли е срам, Славов, вие сте предатели!".

Още в началото на изслушването служебният премиер Димитър Главчев заяви подкрепата на държавата и изпълнителната власт за единната БПЦ и категорично подкрепи промени в закона, които да парират потенциалната заплаха за разкол. 

Снимка: БТА

"Позицията на Министерски съвет е константна. Българската православна църква е една и неделима. Като нейното единство е от особена важност за обществото ни при съобразяване на принципи на правовата държава и разделението на властите. Решението на въпроса с двете български православни черкви е от компетенциите на Народното събрание. Приветствам усилията на народните представители в тази насока, на Народното събрание и вярвам, че със собствени сили може да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква", каза Главчев.

Директорът на Дирекция "Вероизповедания" към МС Георги Кръстев допусна, че вписването на новата църква ще накърни интересите на БПЦ, включително икономически.

"При всички случаи, ако бъде регистрирана такава религиозна институция, ще се направи опит да се навлезе в територията на Българската православна църква, дори икономически", каза той.

Стана ясно, че тази общност разполага с 18 храма в страната, изградени от дарения. В същото време от ЕСПЧ посочват, че старостилната общност наброява не повече от 1500 човека. По този повод от "Възраждане" попитаха премиера дали има чуждестранно финансиране, но Главчев отвърна, че на този въпрос трябва да отговорят службите и НАП.

Веднага след изслушването започна и обсъждането в залата на промени в Закона за вероизповеданията. Проектите са три и защитават водещата и единствена позиция на БПЦ у нас, като вносители са от ГЕРБ, "Възраждане" и БСП.