С 24 май ПП-ДБ вкарва националната доктрина в Конституцията

3 март вкарва руски елемент в българската идентичност, заяви доц. Лозанов. Проф. Баева смята, че 24 май е народен празник и заради това не може да е национален

10:22 | 24 юли 2023 700 11769 Снимка: БТА

Вписването на 24 май като национален празник в Конституцията предизвика далеч повече интерес, отколкото другите промени в основния закон, предложени вчера от ПП-ДБ - в съдебната и местната власт, в уредбата за служебните правителства и в някои от правата на президента, например.

Парламентът

Всъщност темата не е нова, на масата беше поставена от ГЕРБ в рамките на 47-ото Народно събрание, но с промени на "по-ниско" ниво - в Кодекса на труда.

Изразените мнения на практика съпоставят значимостта на празниците 3 март и 24 май. От изразените мнения съвсем ясно става, че "изборът", направен днес на практика е политически...

Защо в Конституцията

"За всички нас 24 май е най-органичният, най-българският празник... Да мислим нашата национална идентичност през призмата на най-светлите страници от нашата история, е много важно и позитивно във времето, в което живеем." Това каза пред БНР министърът на правосъдието Атанас Славов.

"Част от обществения договор са ценностите, около които е формирана българската нация. Те са много важни и трябва да бъдат зачетени на конституционно ниво. Вкарваме, така да се каже, националната доктрина на страната като част от Конституцията. В Конституцията ще видим преди всичко универсални ценности, но освен тях, имаме и нещо специфично наше", заяви той.

"Признаваме на конституционно ниво нещо, което всички ние като граждани и българи знаем още от първите години на нашето социализиране. Важно е тези ценности да бъдат изведени на конституционно ниво", отбеляза Славов.

Запитан за критиките на конституционалисти за това кои от предложените промени биха били от компетентността на Велико Народно събрание и кои - на обикновено Народно събрание, Славов уточни, че с предложенията не се променя балансът между властите.

3 март вкарва руски елемент в българската идентичност", каза медийният експерт доц. Георги Лозанов в предаването "Тази сутрин".

Виж още Конституционните промени на ПП-ДБ: Разделяне на ВСС, индивидуалната конституционна жалба и 24 май - национален празник

Какво му е на 3 март

3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален. Първото е да обединява, а второто е какъв белег в националната идентичност изтъква. Не искам да подценявам ролята на Русия в Освобождението, но свободна България трябва да може да заяви своята идентичност, заяви по bTV доц. Георги Лозанов.

Разпространението на писмеността е едно от ключовите постижения от българската култура, която прави българската нация, посочи доц. Лозанов.

Виж още Даниел Лорер: 3 март е разделяща дата в историята ни, а трябва да търсим обединение

По думите му българите са единствената нация, която си чества езика. "Какъв по-характерен белег от езика. Има опит от Москва да се подценява нашата роля по отношение на писмеността. Чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето голямото културно постижение в Европа, подчерта доц. Лозанов.

"3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна. Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник", каза той.

По думите на доц. Лозанов 3 март се свързва с патриотизъм, който е обвързан с Русия.

"24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира", заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева. По думите й непрекъснатото повдигане на темата за смяна на националния празник е комплекс за малоценност.

"Непрекъснато поставяме под въпрос националния си празник. Поставяме го под въпрос, защото все смятаме, че някой друг е свършил нашата работа", каза проф. Искра Баева.

Тя посочи, че на 3 март почитаме създаването на държавата. Баева подчерта, че 24 май е най-българският празник, но бил народен празник. "Той е народен, а не национален. Националният празник е политически. В него се изявяват политиците", каза тя.

Внимателно прочетох, това което предлагат. Там се подчерта, че става въпрос за кирилицата. Ако е кирилицата, ние се отказваме от деленото на Кирил и Методий, които са създали глаголицата. Ние говорим само за българската писменост, но по този начин се отказваме от славянското дело", заяви проф. Баева.

Тя коментира, че при смяната на 9 септември с 3 март Русия не е играла роя. По думите й тогава датата се е сменил, за щото конюнктурата се променила. "Сега се опитваме да използваме сменената конюнктурата, за да сменим и националния си празник", подчерта проф. Баева.

Да има ли референдум по темата

Зам.-председателят на НС Никола Минчев (ПП-ДБ) допуска и референдум по темата, за какъвто вчера се обави председателят на ИТН Слави Трифонов.

"Колегите от ИТН са подели тази инициатива, може би ще я доведат докрай. Единственото, което ми се струва по-сложно откъм референдум е, че има няколко дати, които биха могли да бъдат достойни да бъдат национален празник, докато в един референдум въпросите се задават с "да" и "не"", коментира също по bTV Минчев.

ПП не подкрепиха идеята на ГЕРБ в 47-ия парламент, но Андрей Гюров гласува "за", което по думите на Минчев е било символно гласуване, че от тяхна страна има разбиране за тази идея.

ИЗБРАНО