Принципът на невмешателство във вътрешните работи, след събитията през 1999 в Югославия, се превърна в принцип на намеса. Да го кажем с голяма болка, горчивина и съжаление, че през "99 година правителството на България, въпреки многохилядните протести, които тогава, като лидер на левицата, организира Георги Първанов, президент на Р България (2002-2012), правителството даде въздушното пространство за нанасяне на бомбени удари върху Съюзна република Югославия. Това заяви в доклада си председателят на ПП АБВ Румен Петков в Белград, където участва в Международна конференция на Стратегическия диалог "Двадесет години от бомбардирането на Югославия - поуки за европейска безопасност в 21 век".

"Ние години наред заобикаляме въпроси, за да избегнем главния въпрос - този за отговорността. Ударите върху Югославия бяха съпътствани от десет години санкции. В резултат някои анализи говорят, че санкциите и военните действия нанесоха многомилиардни щети в евро на СРЮ. Но по-лошото е, че те доведоха до разцвет на контрабандата, нелегалната миграция, спекулата, организираната престъпност. Но никой не пое отговорност и от никого не беше потърсена вина за това. 20 години по-късно ние констатираме, че определени фактори, в т. ч. страни - членки на Европейския съюз, Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) са загърбили грубо и цинично международното право, а "износът на демокрация" се превърна в цинична практика, и то главно и единствено в ресурсни държави, с цената на тяхната трайна дестабилизация, както и на цели региони и войната стана ежедневие.

Фактите: Една от най-циничните лъжи (до сега) на новото хилядолетие принадлежи на британския първи министър Тони Блеър: "В Ирак има химическо оръжие". Последва военна агресия, убити жени, деца, старци, граждани. Разбира се, оказа се, химическо оръжие няма. Но никой не изправи Блеър пред международен съд?! Последваха Судан, Либия, Сирия, натиск върху Иран, и разбира се, опит за написване "отвън" на изборните резултати във Венецуела, посочва Петков в доклада си.

В Белград Румен Петков подчерта необходимостта да извадим поуките от миналото.

"Политическите решения и диалога ни задължават да настояваме за процес "Хелзинки 2". Изправени сме пред заплахата от нова ескалация във въоръжаването в резултат на излизането от договора на Съединените американски щати (едностранно). И ако не си даваме сметка, че пръв и най-голям потърпевш ще бъде Европа - тогава това означава, че 20 години след бомбардировките в Белград нищо не сме разбрали.

И затова днешното ни послание трябва да бъде:

Диалог, политически решения, мир!

Иначе казано, мирът не може да дойде на върха на ракетите и с тежкия товар на свръхмодерните самолети. Наивно и демагогски звучи внушението, че подобна акция може да донесе стабилност където и да било по света".