Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявено за противоконституционно "Решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България", прието от Народното събрание на 2 октомври 2020 г.

В искането е посочено, че промени във вече внесен проект за нова Конституция може да прави само Велико народно събрание.

"Действащото Народно събрание има право да обсъжда само дали по проекта следва да се свика Велико народно събрание или не. Великото народно събрание е единственият орган, който е оправомощен да приеме нова Конституция. С приетото решение се надхвърля конституционната компетентност на Народното събрание и се нарушава принципът на правовата държава", пише в мотивите си президентът.

В пълния текст на мотивите президентът се обръща към конституционните съдии с искане на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 149, ал. 1, т. 2 решението на Народното събрание да бъде обявено за противоконституционно.

Изброяват се нарушенията на закона.

"Формулираната основна задача на временната комисия "да предлага конкретни предложения за промени" в проекта за нова Конституция е в нарушение на действащата конституция", посочват юристите на Румен Радев. Нарушението е по член 158, т. 1, според която Великото Народно събрание (ВНС) е единственият орган, който е компетентен да приема нова Конституция на Република България, следователно и да обсъжда промени в проект за такава.

Проектът на Решение за създаване на временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България няма мотиви, а за неговите цели може да се заключи от изказванията на народните представители по време на обсъждане на проекта за решение в заседанието на Народното събрание от 1 октомври 2020 година.

От тези изказвания става ясно, че според разбирането на депутати, които са подписали проекта за нова конституция, той не е окончателен и тепърва подлежи на преработка, се посочва още в съобщението на президентството.

Друг посочен мотив в становището на президента е "предпарламентарната фаза дава широк спектър от възможности да бъдат откривани конституционни решения с политически средства. Същото се толерира от КРБ и е неизменно следвана традиция във всички реализирани конституционни изменения от 1990 г. досега.

Напротив, вменяването на правомощия на Народното събрание да прави предложения за промени във внесен проект, оформен като нова конституция, е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива".

"По чл. 159, ал. 2 от КРБ Народното събрание има право да обсъжда проект за нова конституция, но не и да прави промени в него", категорични са от Президенството.

В мотивите на Румен Радев се посочва още, че "от текста на Решението на Народното събрание, прието на 2 октомври 2020 г., не може да се изключи възможността Народното събрание да подготвя и проект за изменение и допълнение на действащата конституция. Решението на Народното събрание е неясно, съдържа двусмислие и противоречи на принципа за правовата държава, който е установен в чл. 4, ал. 1 от КРБ".