Радев се поклони пред Вечния пламък в Претория (снимки)

Държавният глава поднесе венец и отдаде почит към загиналите в борбата за свобода и освобождение в Южна Африка

Снимка: БТА

Радев се поклони пред Вечния пламък в Претория (снимки)

21:26 | 12 май 2023 | Редактор : Лилия Чалева 29 3553 Снимка: БТА

В Парка на свободата в Претория държавният глава Румен Радев поднесе венец и отдаде почит към загиналите в борбата за свобода и освобождение в Република Южна Африка (РЮА). Президентът поднесе венец и се поклони пред Вечния пламък, който символизира вечността на загиналите в борбата за свободата на Южна Африка. "Стената на имената" съдържа над 75 000 имена на загинали борци за освобождението на страната.

Президентът Радев

Вижте снимки >>

По-късно президентът присъства и на откриването на изложбата "Българската подкрепа за борбата на южноафриканския народ срещу апартейда и социалната дискриминация".

Заедно с държавния глава бяха и служебният заместник министър-председател по икономическите въпроси и министър на транспорта Христо Алексиев, служебният министър на туризма Илин Димитров, заместник-министрите на външните работи Велислава Петрова и на иновациите и растежа Стефан Савов, както и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Снимка: БТА

По време на посещението си в РЮА държавният глава е придружаван от съпругата си Десислава Радева.

Снимка: БТА

История на политиката апартейд

През 1948 г. официално е провъзгласена политиката на апартейд. Основа на тази политика е програмата за бантустанизация, която предвижда разделянето на страната на "бяла" Южна Африка и на 10 бантустана, създадени по племенен признак, сочи справка на БТА.

На 15 януари 1949 г. има бунтове в Дърбан, където са убити 149 души. През 1950 г. е забранена Южноафриканската комунистическа партия, а 26 юни 1950 г. е ден на гражданско неподчинение. Има масови протести срещу расисткото законодателство и полицейската разправа с първомайските митинги. На 21 март 1960 г. има бунтове на чернокожото население на Шарпвил срещу въвеждането на "вътрешни" паспорти. Убити са 69 души. На 5 октомври 1960 г. е произведен референдум за република сред бялото население. От 1 626 336 гласували, 52 процента са "за" и 48 процента - "против".

На 31 май 1961 г. е провъзгласено създаването на Република Южна Африка. Първият президент на републиката е Чарлз-Робърт Суарт.

Нелсън Мандела, символ на борбата срещу апартейда, е арестуван на 5 август 1962 г. На 12 юни 1964 г. той е осъден на доживотен затвор за участие във въоръжената борба на Африкански национален конгрес (АНК). Освободен е на 12 февруари 1990 г. след 27 години затвор.

Следва нов референдум на 2 ноември 1983 г., в който участват само бели избиратели и е одобрена нова конституция на страната. Въвежда се президентска власт, както и трикамарен парламент, в който участват депутати от индийски произход и метиси. Влиза в сила на 3 септември 1984 г.

На 6 август 1990 г. Африканският национален конгрес (АНК) и правителството подписват споразумение, според което АНК се отказва от въоръжените действия, а правителството се задължава да освободи поетапно политическите затворници и да даде амнистия за политическите емигранти.

Парламентът на РЮА отменя последния сегрегационен закон, по силата на който хората още от раждането им са разделяни по расов признак, на 17 юни 1991 г. Този акт бележи края на ерата на апартейда в страната.

На 29 април 1993 г., в изявление пред журналисти, президентът Фредерик де Клерк за пръв път се извинява за политиката на апартейд. На 18 ноември 1993 г. е одобрена временна конституция, с която се слага край на апартейда и се дават равни права на чернокожото мнозинство. Парламентът я одобрява на 22 декември 1993 г.

Съветът за сигурност на ООН отменя оръжейното ембарго срещу Република Южна Африка, въведено през 1977 г., на 26 май 1994 г. Това е последното ембарго на ООН, свързано с ерата на апартейда.

Конституционният съд забранява смъртното наказание на 6 юни 1995 г., а на 1 ноември 1995 г. са произведени първи многорасови общински избори.

ИЗБРАНО