Радев: Дайте работа на хората с увреждания, не пари

По данни от регистрите на НОИ към юни т.г. в България има около 445 000 граждани, получаващи лична пенсия за трайно намалена работоспособност

Радев: Дайте работа на хората с увреждания, не пари

14:29 | 10 юли 2018 91 2956

Критерият за пълноценната интеграция е трудовата заетост на хората с увреждания, каза президентът Румен Радев, който откри кръглата маса "Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда - предизвикателства и решения". Форумът в резиденция "Бояна" е под патронажа на държавния глава.

Президентът Радев

По данни от регистрите на НОИ към юни т.г. в България има около 445 000 граждани, получаващи лична пенсия за трайно намалена работоспособност, посочи статистиката президентът. Малка част от тях обаче работят по трудови договори. Специализираните предприятия за хора с увреждания едва функционират и при тях има множество проблеми, посочи Радев. По думите му големият проблем е, че те обхващат само малка част от хората с увреждания, а останалата огромна част остават извън пазара на труда - с всички последствия за обществото ни. Сред причините президентът Радев открои културата на възприемане на тези хора, психологически бариери у част от хората с увреждания, както и в самите образователни институции, в бизнеса и в цялото общество - за пълноценно равноправно приемане на тези хора.

Според президента, трябва да има дебат по важни теми. Важно е да се осъзнае, че заради своите увреждания тези хора имат ограничения да изпълняват дадени функции в дадена дейност, но те могат и са доказали, че развиват редица други важни качества, умения и таланти и могат да бъдат отлични служители и работници, посочи президентът Румен Радев. Той изтъкна, че дългът ни като общество към тези хора съвсем не се заключава в това да осигурим някаква лична пенсия или социални помощи. Разбира се, това е задължително, но е изпълнение на обществен дълг, но, според мен, не и на моралния дълг. Моралният дълг, който имаме всички ние, е да изградим такава обществена среда, че тези хора да бъдат включени пълноценно с трудова заетост и да се чувстват достойни и пълноценни граждани на държавата ни. Тогава можем да говорим, че България наистина е цивилизована държава, каза държавният глава.

За това, по думите на президента, са необходими много мерки - и като професионално и специализирано образование, и като квалификация и преквалификация, както и като социално предприемачество и социална подкрепа, възможности за равноправна реализация на първичния пазар на труда.

Кръглата маса съвпада с периода на протести на майките на деца с увреждания, към които трябва да бъдем дълбоко съпричастни като общество, и които изискват бързи и справедливи законови решения и финансови ангажименти, каза президентът Радев. Той отбеляза, че е напълно солидарен с майките на децата с увреждания и заяви, че целта на днешния форум е да постави много по-глобалната тема за пълноценната интеграция на всички хора с увреждания в обществото ни.

За такава пълноценна интеграция можем да говорим, когато преодолеем ред психологически бариери и когато има изградена такава обществена среда, че децата с увреждания, като се изключат най-тежките случаи, да постъпват в детска градина наравно с другите деца, да учат в училища и висши учебни заведения наравно с другите и да се реализират на пазара на труда по същия начин.

Президентът посочи в началото, че темата на форума е много актуална и припомни, че е поел ангажимент за организирането на кръглата маса още миналата година, след срещи с представители на хората с увреждания.

Позитивни тенденции за заетостта на хората с увреждания отчете заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров днес по време на кръглата маса "Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда - предизвикателства и решения", която се провежда под патронажа на президента Румен Радев в резиденция "Бояна" в София.

Лазаров посочи, че почти 87 хиляди са хората с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда, което по думите му е много добър резултат в сравнение с предходните години.

Той отбеляза, че един от инструментите, използван ефективно от държавата, е свързан с активната политика на пазара на труда, която подкрепя хората с увреждания за преход от състояние на неактивност към активно участие, както и с подкрепа на бизнеса за наемане на хора с увреждания.

Заместник-министърът информира, че следващата седмица Националният съвет за насърчаване на заетостта ще има заседание за преразпределение на средства от едни мерки и програми към други, и акцентът е подкрепа на заетостта на хората с увреждания. Той посочи като друг фокус достъпността на средата.

Адриана Стоименова, заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, посочи, че няма човек с увреждане, който да иска да стои вкъщи, а всеки има своите мечти да учи, да се реализира, да има социална среда.

Има сериозна стигма, че хората с увреждания не могат, но това, че един човек е в инвалидна количка, не означава, че не може да бъде счетоводител например, отбеляза тя. Стоименова даде като положителни примери създаването на докторантски програми за хора с увреждания, специализираните предприятия, фирмите, които наемат хора с увреждания. Според нея институциите трябва да се обърнат към хората с увреждания, да се дава възможност те да могат да работят, да се квалифицират, да се преквалифицират. Трябва да говорим за сериозни политики и сериозни квоти, така че хората с увреждания от икономически неактивни да бъдат твърдо икономически активни, подчерта тя.

Георги Георгиев от Националния алианс за социална отговорност отбеляза необходимостта от диалог и устойчиво партньорство с работодателите и техните организации. Трябва да потърсим подкрепа за работодателите за създаване на условия за преодоляване на бариерите, съпътстващи хората с увреждания, и да си поставим задача за изграждане на ефективна система за формиране на умения у хората с увреждания, така че да бъдат равностойни и конкурентоспособни на пазара на труда, посочи той. Според него в условията на дигитализация шансовете за успех са значителни. Георгиев предложи диалог за промяна на нормативната уредба, като се премине от задължителни текстове към работодателите към подкрепящи, тоест стимули за разкриване на работни места, въвеждане на данъчни и други облекчения.

Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, обърна внимание върху родителите на хората с увреждания и посочи, че те са в същата изолация и не се разглеждат като икономически потенциал. Тази група е изостанала и се е затворила в своето нелеко битие, а е един потенциал за нашата икономика, каза тя. Според нея това, което пречи, е липсата на адекватни социални услуги.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, заяви, че не бива да се разчита само на примерите за корпоративна социална отговорност, а са необходими системни решения. Следва да се създадат стимули за търсене на работа на хората с увреждания, и стимули за наемане от страна на бизнеса, смята Велев.

За ефективен и конкурентен бизнес е необходима квалифицирана и мотивирана работна ръка, подчерта той и отбеляза нарастващия дефицит на работна ръка. Според него имаме замразена реформа на медицинската експертиза и е необходима и промяна в пенсионно-осигурителния модел. Трябва да има обективна оценка на работоспособността на хората с увреждания за постигане на такова трудово натоварване, което ще бъде икономически ефективно и няма да води до по-нататъшно увреждане, коментира още той.

Освен на измами, сме свидетели на недобра система, сумират се механично уврежданията, за да се събере 70 процента в решението за ТЕЛК, защото ТЕЛК отваря възможност за над 30 привилегии, посочи още Велев.

Очакванията ни са за промени в нормативната уредба, където ясно да се разграничат хората с тежки увреждания и осигуряване на ресурс за интегрирането им в трудовия и обществения живот, коментира той Според него е необходима и продължаваща подкрепа на работодателите, които наемат хора с тежки увреждания, а сега тя е еднократна.

Велев смята също, че трябва да се опрости процедурата за освобождаване и пренасочване на хора с увреждания, които не могат да осъществяват трудова дейност в предприятията.

Георги Илиев, председател на Българската асоциация "Труд, здраве и безопасност", БТПП, допълни, че закрилата при уволнение не работи в интерес на хората с увреждания. Причината за съкращаване най-вече е свързана с това как се представя човекът на работното си място или с икономически причини, а не с увреждането, и тази защита би спряла работодателят да назначи такова лице на работа, смята той. Според него трябва да се търси не толкова закрила, колкото стимули.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, информира, че в УНСС се обучават около 100 студенти с увреждания, с над 70 процента инвалидност. Той отбеляза сред стъпките на университета проекти, финансирани от Фонда за социално подпомагане, с които над 40 младежи с увреждания са били реализирани на трудовия пазар, стажове по проекта "Студентски практики" и други. Проф. Статев обърна внимание и на достъпността на околната среда.

ИЗБРАНО