Радев: България не поставя нови условия към РСМ, а настоява да се изпълнят ангажиментите
След 1989 г., големият пропуск на страната, е че тя не поставяше въпроса за българите в Македония
България не поставя нови условия към евроинтеграцията на Република Северна Македония, а настоява да бъдат изпълнени поетите вече от нея ангажименти в преговорната рамка, приета миналата година. Това заяви президентът Румен Радев при представяне на книгата "Борбите на македонските българи за права и независимост. 68 случая от периода 1944-1994".
Така той отговори на посланията, идващи от Скопие, че вписването на българите в Конституцията е последното българско условие. Той напомни, че всички условия са вписани в преговорната рамка, приета миналата година от Съвета, в която са посочени промени в учебниците по история, спиране на езика на омразата, общи чествания.
Ако погледнем съвременната история, след 1989 г., големият пропуск на България е, че тя не поставяше въпроса за българите в Македония, за тяхното положение и права, каза президентът.
Според Радев българите там не съществуваха в дневния ред на българската външна политика.
Ако погледнем документите, тях ги няма в Декларацията за добросъседство и приятелство от 1999 г., няма ги в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г., няма ги в Националната рамкова позиция от 2019 г. Когато България наложи съвсем основателно вето върху започването на преговорите за членство в края на 2020 г., българите в Република Северна Македония (РСМ) и техните права също не бяха част от мотивите, припомни президентът. Той добави, че в същото време натискът върху България да отвори вратите за началото на преговорите е растял. Почти всеки ден имах обаждания от европейски лидери, от лидерите на европейски институции, от държавници зад океана час по-скоро ние да отворим вратите и да вдигнем ветото, посочи държавният глава.
Румен Радев добави, че благодарение на статиите на доц. д-р Спас Ташев, които сега са събрани в тази книга, са започнали важни процеси.
В този период аз също осъзнавах, че нашата позиция е изградена на много важна основа - историята, културното наследство, традициите и езика, но липсваше нещо съществено, което да направи тази позиция пълноценна и убедителна. Именно затова започнатото от доц. Ташев да публикува тези истории, нашата среща с него, в тях изкристализира проблемът за правата на българите в Северна Македония, каза държавният глава.
Благодаря на дипломатите, благодарение на които този проблем се формулира като една отговорна, национална позиция, която се превърна в повратна точка на отношението на нашите европейски партньори и институции към проблемите в РСМ, превърна се в позиция, която да отвори вратата при определени условия, не само за началото на преговори за членство, а за изграждане на истинско добросъседство и приятелство между нашите страни, каза още президентът.
Днес всеки говори за промени в Конституцията и за гарантирането правата на гражданите с българско самосъзнание в РСМ и това се приема за нормално, но преди две години тази тема изобщо не стоеше, добави Румен Радев.
Базирайки се на опита, на работата, на експертизата на всичките тези хора, аз започнах да представям тази позиция в момента, в който започнах да представлявам България в Съвета на Европейския съюз от май месец 2021 г., неотклонно, убедително, аргументирано, постоянно. Не като някакъв исторически спор между съседни държави, не като някаква балканска свада, а като проблем, който дълбоко засяга фундамента на Европейския съюз, ценностите и принципите, които изповядваме - за правата на човека, за борбата с езика на омразата и недопускането на дискриминация. Именно тази позиция залегна в основите на европейското решение във френското председателство, добави президентът.
Румен Радев каза още, че когато от най-високото ниво на държавата са започнали публично и настойчиво да поставят този въпрос, нашите сънародници са започнали сами да поставят този въпрос, да търсят подкрепа от българските институции.
Според държавния глава книгата на доц. Ташев е "необходим, макар и закъснял във времето лъч светлина върху съдбата на българите в Македония".
Можем да я наречем летопис на тяхната агония или справочник за механизма в българската политика от последното столетие. Можем да я наречем и триумф на истината и все ще бъде вярно.
Лично за мен като участник в развитието македонската тема през последните години, тази книга е липсващото доскоро звено в аргументацията на българската национална позиция по отношение на европейската интеграция на Република Северна Македония, допълни държавният глава.