Проф. Здравко Попов след срещата Борисов-Тръмп: Бих разграничил интересите на САЩ и НАТО в нашия регион

"Въпросът за визите не получи яснота от гледна точка на график и нови оценки на състоянието на режим по отношение на България", заяви допломатът пред Dir.bg

Проф. Здравко Попов след срещата Борисов-Тръмп: Бих разграничил интересите на САЩ и НАТО в нашия регион

17:26 | 26 ноември 2019 | Автор : Калина Петрова 71 8008

Всяка точка от разговора между премиера на България и президента на САЩ в крайна сметка имаше валидност или смисъл само при положение, че в обсъжданите сфери има и американски интерес. Въпросът за координационния център е много интересен и една своеобразна поанта в бъдещите взаимоотношения в сферата на сигурността между България и САЩ, коментира пред DIR.bg професор Здравко Попов, който е и основател и президент на Института за публична политика.

Кабинетът "Борисов 3"

Виж още Тръмп прие Борисов в Белия дом: България е за пример на Германия (снимки)

- Г-н Попов, как ще коментирате срещата Тръмп-Борисов - като крачка напред, успех или неуспех в българо-американските отношения?

- Това е рутинна среща с очаквани резултати, очакван дневен ред и с очаквани резултати, поне за експертите и дипломатите, които се занимават с подобен род анализи. Това е една нормална официална среща, провела се по един рационален начин. Така че, ако хората са имали някакви много високи очаквания, сигурно са разочаровани. Това не е среща с голямо историческо значение, но пък е в границите на нормалните партньорски двустранни отношения, които има между България и САЩ.

- Премиерът Борисов дълго време се стремеше да се срещне с президента Тръмп. Закупуването на изтребителите F-16 ли я направи възможна?

- Да. Имаше осъществена сделка - и то добра за САЩ и за България. Т.е. имаше някакъв стимулиращ допълнителен повод. Благодарение на подобен повод една такава среща ставаше реалистично възможна. Ако това бяха просто някакви общи желания за установяване на контакт и взаимно опознаване, едва ли такава среща можеше да се осъществи толкова бързо. Смятам, че именно сделката за закупуване на F-16, както и разбира се очакването, че този тип сделки с американски компании ще продължи и в бъдеще, отвори вратата на Белия Дом за българския премиер. Доколкото България е обявила ускорено модернизиране на своя военен потенциал, това също има значение за среща на взаимните интереси между двете страни в тази сфера.

- Коя тема бихте откроили - на срещата се заговори за координационен център за натовски кораби във Варна, Тръмп даде подкрепа за газовия хъб и диверсификацията на горива, както и потвърди интерес към "Козлодуй" и АЕЦ "Белене", като че ли бе направена и стъпка напред към визовия режим.

Виж още Това решиха Борисов и Тръмп: Ето го официалния документ от срещата на върха

- Аз бих акцентирал, че всяка точка от този разговор между премиера на България и президента на САЩ в крайна сметка имаше валидност или смисъл само при положение, че в обсъжданите сфери има и американски интерес. Предвид силно прагматичната ориентация на САЩ във външната политика, очевидно е, че не може да има разговори от общо естество, рефериране към някакви универсални ценности или нещо подобно. Ако се вгледате в рамката на стратегическо партньорство, което те са подписали, както и в документа за съвместното изявление между двамата, навсякъде проличава участието на САЩ под една или друга форма.

Въпросът за координационния център е много интересен, сравнително малко информация имаме относно начина, как точно той ще изглежда. Аз мисля, че донякъде това е и една своеобразна поанта в бъдещите взаимоотношения в сферата на сигурността между България и САЩ. Не се говори за военна база, което някои от експертите предполагаха, а за координационен център. Вероятно ще се опитваме в следващите дни да разберем какво точно се влага като капацитет, способности и функции на такъв координационен център.

- Въпреки твърденията на Борисов, че Черно море ще остане мирно, не е ли създаването на този център стъпка към бъдеща военна база на НАТО?

- Засега не се говори за натовска база. Центърът е деклариран да бъде място за адаптирано предно присъствие на НАТО в Черно море. Аз мисля, имайки предвид външната политика на президента Доналд Тръмп, че в анализите си трябва да правим разлика между собствено общонатовски интереси и такива на САЩ, които могат да се осъществяват и през НАТО, но си остават специфично американски интереси, особено когато става дума за сферата на сигурността. Аз бих разграничил, например, интересите на САЩ на Балканите в сферата на сигурността и интересите на НАТО в същия този наш регион, колкото и да ни се виждат тъждествени.

- А какво предвиждате в сферата на енергетиката, докъде може да стигне американският интерес към АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй"?

- Имаше очаквания от хардлайнерско мислещи експерти, че едва ли не изграждането на новата ядрена електроцентрала в Белене ще бъде забранено от САЩ. По публичната информация, с която разполагаме, това не се вижда да е така. Дори нещо повече - сякаш принципно проектът за изграждане на нов български капацитет в ядрената енергетика е приет от САЩ. Вероятно с условието, че ще има реализиран и някакъв американски интерес. Дали това ще е закупуване на ядрено гориво от Уестингхаус или нещо друго. Така, според мен, трябва да се разглеждат и газовият хъб, и интерконекторите между съседните страни, и изграждането на ядрената електроцентрала, и развитието на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" - от гледна точка на възможността във всеки един от тези проекти ясно да проличава американският интерес.

- Борисов изрази убеждение, че Доналд Тръмп ще върне визитата си в България. Възможно ли е да се случи това?

- Има две условия. Първото е Доналд Тръмп да спечели втори мандат. Аз предполагам, че той ще го спечели, но така или иначе това е необходимо, за да може да се планира едно такова посещение в следващия четиригодишен мандат. Това не може да стане в годината, която остава от първия му мандат и съответно по време на предизборната му кампания. И второ, посещението в България да е в приоритетите на задграничните пътувания на американския президент, т.е. да има отново повод и смисъл в двустранен план, или да са се появили такива обстоятелства в международната среда, че да прави необходимо посещението в София на Доналд Тръмп.

Все пак не трябва да забравяме и този момент, че посещението на Борисов във Вашингтон се осъществи и в един особен контекст на вътрешната политика на САЩ - силно изострено, екстремно, противопоставяне между демократи и републиканци в институциите на властта на САЩ и действията за импийчмънт на президента Тръмп. Затова този контекст също трябва да се има предвид, за да разберем някои от изявленията на президента Тръмп. Възможно е той да използва и някои от тези свои обещания и предложения, които прави в публичното пространство /включително и по отношение на България/ за вътрешна употреба.

Всъщност тези срещи между български държавници и американски президенти не са толкова чести, нали? И това е съвсем нормално, не може да изискваме да имаме такъв тип регулярни контакти и взаимни посещения от типа, каквито САЩ има с Великобритания, Франция, Германия, Израел или Япония. Така че трябва да бъдем реалисти. Принципно е заявено такова желание и от двете страни за посещение в България.

По-важен за мен е въпросът за визите. Този въпрос всъщност, въпреки засягането му, се отложи отново. Той не получи яснота от гледна точка на график, нови оценки на състоянието на визовия режим по отношение на България. Това ми се струва като поставена, но подмината тема. Съобщена е като нещо, което предстои да се разреши, но все пак някаква конкретност по нея няма, което означава, че вероятно все още не можем да изпълним критериите, благодарение на които е възможно да падне тази бариера за пътуване на български граждани без визи в САЩ. Вероятно процентът на върнати документи за визи на българи е все още много голям.

- Заговори се, че посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа в скоро време ще направи изявление относно отношенията САЩ-България до 2030 г. Дали тази среща е била решаваща относно американската концепция, която ще бъде предоставена пред Атлантическия клуб в скоро време?

- Доколкото знам, нейно превъзходителство Мустафа ще направи това пред Атлантическия клуб на 29 ноември, така че ще имаме възможност да чуем наистина как биха изглеждали българо - американските отношения една декада напред. От друга страна мога с увереност да кажа, че изработването на подобен тип планиране не може да бъде направено ад хок, вследствие на някаква среща или разговори, макар и между премиер и президент. Това вероятно е разработено от експерти от цялостната американска администрация, от Държавния департамент, от служби за сигурност. Т.е. има достатъчно много експертна работа, която е била осъществена предварително и това е важен подготвителен вид работа при планиране на двустранните отношения на САЩ с други страни. Не е въведено само за България. Това е част от професионалната работа по планиране на външната политика на САЩ. И тази десетгодишна проектовизия за българо-американските отношения вероятно е била поставена на масата на президента Доналд Тръмп преди още премиерът Борисов да кацне във Вашингтон. Вероятно и самите разговори с нашия премиер да са били в контекста на една такава експертна рамка, предварително изработена.

- Борисов заяви, че българският интерес е твърдо защитен, така ли е наистина?

- Сигурно има различно разбиране за национален интерес в различните политически общности, експертни и бизнес кръгове, за съжаление все още нямаме общоопределено разбиране за национален, и вероятно дълго ще се спори дали Бойко Борисов е защитил българския национален интерес при това посещение в Белия дом. Но по изявленията на министър-председателя на България разбираме, че целите и ефектите на визитата са постигнати, т.е. че посещението е успешно.

Професор Здравко Попов е основател и президент на Института за публична политика. Той е външнополитически съветник на Президента на България Желю Желев (1990-1992), президент на УНИЦЕФ-България (1996-2002), основател и директор на Дипломатическия Институт на МВнР (2003-2006), посланик на Република България в Чешката Република (2006-2010); главен редактор на сп. "Дипломация" и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

ИЗБРАНО