Това са Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), съобщиха от прессекретариата на президента.

Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Росен Плевнелиев счита, че всеки военнослужещ трябва да се ползва от закрилата на Конституцията.

Темата стана актуална около разследването срещу командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков. Той подаде рапорт за напускане, след като му беше повдигнато обвинение за злоупотреба със служебно положение.

След този случай военният министър Николай Ненчев дори обяви, че текстове на законите ще бъдат променени, защото заради един анонимен сигнал, може да бъде отстранен български офицер.

Член от ЗЗКИ гласи, че едно от изискванията за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е срещу лицето да няма образувано съдебно или досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Според държавния глава тази норма влиза в противоречие с правило от Конституцията на Република България, която предвижда, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тя е и в несъответствие с членове от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които установяват презумпцията за невиновност на всяко лице, обвинено в престъпление, до доказване на вината му в съответствие със закон.

Законът не прави разлика дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или спрямо него е образувано наказателно производство.

Текстът от този член на ЗЗКИ противоречи и на този член от Конституцията, който предвижда че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, поради образувано наказателно производство, има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия. По този начин се ограничава и конституционно установеното право на труд.

ЗЗКИ не позволява да се прецени дали образуваното наказателно производство се отразява върху надеждността на лицето за работа с класифицирана информация, както и дали се застрашава националната сигурност.

По тази причина военнослужещият не разполага с ефективна защита, даваща му възможност да обори тези заключения, а търпи негативни последици от прекратяване на договора и освобождаването му от военна служба.

Създаването на законови необорими презумпции, с които се ограничават конституционни права, каквото е и правото на труд, е недопустимо, се посочва в становището на президента.

ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия, дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан.

Според президента това противоречи и на принципа, че Република България е правова държава, прогласен в Конституцията на Република България.