21 март 1998 година, правителственият ВИП. Автобуси с привърженици на СДС преминават един след друг безпрепятствено въпреки строгите мерки за влизане. Посрещат вицепремиера Евгений Бакърджиев, който се завръща от Москва, където с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев е подписал протокол за доставките и транзита на руски газ. 

Преди Бакърджиев да слезе от самолета, бе опънат червен килим, по който да мине до залата. Когато влезе, един човек от голямата група симпатизанти на балкона наду тромпет. Последваха го фанфари. Викове "СДС", "Победа", "Бакърджиев" и ръкопляскания заглушаваха музиката. Конфети се посипаха върху посрещачите, които поздравяваха вицепремиера в правителството на ОДС с победата над руския газов гигант. 

След като стана обект на медиен присмех, близки до Бакърджиев твърдяха, че неговите противници в СДС са организирали спектакъла, за да го злепоставят. Обратната версия бе, че сам си е поискал триумфално посрещане като за победител, тъй като подписаният протокол бе основата, върху която България и Русия сключиха дългосрочни договори за доставки и транзит.

Най-разпространената версия бе, че организацията на СДС "Люлин" - районът, в който е централата на "Булгаргаз", щедро подпомогната от компанията начело с Васил Филипов, се е престарала в представлението. 

Предисторията

Газовата война между България и Русия започна още с идването на правителството на ОДС на власт, когато кабинетът на Иван Костов прави опит да отстрани посредниците в доставките и транзита на руски газ и да преформулира смесеното българо-руско частно-държавно дружество "Топенерджи". Това дружество беше създадено през 1995 г. с благословията на Андрей Луканов. 50% в него държеше руският монополист "Газпром", а останалите 50% бяха разпределени между държавната "Булгаргаз" и частните "Мултигруп" и "Овергаз" (в която "Газпром" също има участие).

Създадено при кабинета "Виденов", "Топенерджи" изгря с пълна сила при служебното правителство на Стефан Софиянски. През април 1997 г. Софиянски подписа в Москва газова спогодба, която се смята за най-голямото отстъпление на българско правителство в полза на "Газпром" и руската политика в региона. В нея се предвиждаше изграждането на нови газопроводи да става с финансиране от "Газпром" чрез "Топенерджи" и пак "Топенерджи" да експлоатира инфраструктурата и да извършва доставките. Споразумението не беше парафирано от следващия парламент, където мнозинство имаха ОДС, и газовите преговори започнаха отначало. 

В края на 1997 г. "Мултигруп" и "Овергаз" оферираха на кабинета "Костов" няколко условия за доставката на руски природен газ (извън цената, която тръгва от 104 долара за 1000 куб.м природен газ, за да стигне до 87 долара). Сред тях са концесия върху цялата транзитна система в България (готова и бъдеща) за минимум 35 години и договор между "Топенерджи" и "Булгаргаз" за операторски услуги.

"Когато от едната страна стои България, а от друга - съмнителни посредници, не бива да се застава на страната на съмнителните посредници", каза в отговор пред парламента тогавашният премиер Иван Костов.

В началото на 1998 г. ситуацията се изостри. В писмо до Костов шефът на "Газпром" Рем Вяхирев заяви: "Ако не подпишем договор с "Топенерджи", ще спрем доставките." По същото време правителството в София постави условие частните компании да излязат от "Топенерджи" и 50-процентният български дял да се притежава само от държавната "Булгаргаз".

Месец след завръщането на Бакърджиев "Булгаргаз", "Топенерджи", "Овергаз" и "Газекспорт" подписват дългосрочни (до 2010 - 2011 - 2012 г.) договори за доставка и транзит на руски природен газ. Още един месец по-късно "Топенерджи" става 100 процента дъщерно дружество на "Газпром". Доставките на гориво не спират, "Мултигруп" и останалите чисто български частни дружества са отстранени.Направеното в руската столица през пролетта на 1998 г. бе оценено от Бакърджиев като "десетка" в политиката на българското правителство. "Националните интереси са защитени", повтори той на няколко пъти. А на въпросите за отстъпките от българска страна вицепремиерът отговаряше с разкази за мъжеството, с което се е борила делегацията.

Какво включва договора

С този протокол се поставя макрорамката на новите газови отношения между България и Русия. А тя е:

По доставките. Собственикът на газа Газпром и българската държавна фирма Булгаргаз договарят директно търговските доставки за страната ни до 2010 г. чрез 100% газпромовската фирма Топенерджи. При нарушаване на собствеността на капитала на Топенерджи правоприемник на всички права и задължения по дългосрочния търговски договор става друга 100% газпромовска фирма - Газекспорт. Последният текст вече е част от дългосрочния търговски договор, парафиран от експертите на Газпром и Булгаргаз на преговорите през миналата седмица в София. Част от договора са и гаранциите, че до 2010 г. Газпром ще доставя директно на България, без посредници, нужните й количества руски газ.

Парафирани са и всички текстове на договора за доставки с изключение на цената. В дългосрочния договор тя наистина се определя по формула и методика. В протокола, подписан след завършване на първия тур от преговорите, са записани предложенията на всяка от страните. Окончателното договаряне ще бъде извършено на втория тур от експертните преговори в периода 13 - 15 април в Москва.

По транзита. Транзитът на руския газ ще се осъществява само от Булгаргаз, който поема грижите за него на румънска и на българска територия. Договорът е директно между Газекспорт и Булгаргаз и също е до 2010 година. Постижение за страната ни тук е текстът, с който Газекспорт гарантира транспорта на всички количества, заявени за всяка от годините до 2010 година. Всъщност този запис е само отражение на добрата воля, записана в протокола от 20 март и постигната за първи път в българо-руските газови отношения от вицепремиера Евгений Бакърджиев.

И тук са уточнени всички клаузи с изключение на транзитната такса, предложенията за която и на двете страни са записани в протокола от 27 март. Окончателното договаряне също ще е в Москва и, разбира се, във взаимовръзка с формулата за доставната цена.

По достъпа. Протоколът от 20 март предвижда сътрудничество за развитие на българския газов пазар. Текстът е израз на добрата воля на двете страни да търсят възможност за достъп до крайни клиенти в съответствие с принципите на европейските газови пазари и подписаните международни договорености - европейската енергийна харта, Договора към нея и газовата директива на ЕС. Те наистина предвиждат либерализация на газовия пазар, но единствено в случай че за съответната страна са налице алтернативни доставчици на природен газ. А такива в България все още няма. 

По собствеността на газопроводите. Булгаргаз запазва 100% собственост върху националната и транзитната газопреносни мрежи, както и правото сам да определя какво ново ще се строи, да проектира и да изгражда новите участъци, които също ще са 100% държавна собственост. Това не само че гарантира националните ни интереси и сигурност, но осигурява и възможност за сериозни финансови постъпления в хазната от транзитни такси. И нещо не по-маловажно - отваря всички врати пред перспективата България да се превърне в газоразпределителен център не само в региона, но и на трансконтиненталните проекти, свързващи Европа и Азия.

Каква е цената на фанфарите

Две години след фанфарите по случай "победата" на Бакърджиев над "Газпром" премиерът Иван Костов беше принуден да моли Вяхирев да намали цената на газа за България. Както се очакваше, Рем Иванич отказа. Около 45 минути премиерът е убеждавал газовия бос как високата цена води до намаляване на потреблението на газ и до срив в икономиката ни. По този начин Костов за пръв път призна официално, че сделката с "Газпром" не е изгодна за страната.

От няколко месеца в енергийните среди се носят слухове, че ще се поиска преразглеждане на някои условия в договорите с руския газов концерн. Никой не очакваше обаче, че темата ще отвори Костов с просба до Вяхирев да снижи цената специално за България.

Този път поражението на Костов пред Вяхирев мина без партийни агитки и фанфари.

Рем Вяхирев отряза категорично министър-председателя Иван Костов за цените на газа. Това стана известно след срещата на премиера с руския газов бос в четвъртък. Шефът на "Газпром" и първият зам.-министър на външните работи на Русия Александър Авдеев долетяха у нас за тържествата по случай петата годишнина от създаването на "Топенерджи". Бившето българо-руско дружество се раздели със скандалната си слава, откакто стана изцяло собственост на "Газпром", и сега е основният доставчик на газ за България. Иван Костов реши да се възползва от визитата на Вяхирев у нас, за да поиска "Газпром" да ни продава газа на по-ниски цени от договорените с "Топенерджи".