ПП и ДБ с най-скъпите изборни кампании, 36 лева е струвал "медийният глас"

Двете формации са похарчили по около 1,8 милиона лева за изборите, сочи анализът на Института за развитие на публичната среда

Снимка: "Булфото"

ПП и ДБ с най-скъпите изборни кампании, 36 лева е струвал "медийният глас"

11:53 | 7 февруари 2022 | Редактор : Рая Георгиева 51 1966 Снимка: "Булфото"

20 партии и 7 коалиции, участвали на парламентарните избори през ноември, са отчели около 7 900 000 лева приходи. Разходите по данни от отчетите им пред Сметната палата се равняват на почти 7 300 000 лева. Това поясни пред БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда, който е изготвил анализ по темата.

47-о Народно събрание

Най-голямото перо за разходи, традиционно, е за медийни услуги. Най-скъпата кампания е на "Продължаваме промяната", следвана с малка разлика от "Демократична България".

"Говорим за средства в размер на около 1 800 000 за двете политически формации", коментира Лазарова.

По изчисления на института скъпата кампания не означава задължително и повече гласове като изборен резултат, което е видимо при формациите с най-скъпите кампании - докато ПП са мандатоносителят, то ДБ, макар и в управляващата коалиция, влезе с най-ниския процент в парламента.

Партии с малко гласове са плащали по 36 лева за един медиен глас, а отразяването им не е довело до много положителни гласове, коментира още Ива Лазарова.

По думите й политически сили, които са изкарали по около 1300 гласа на изборите, са получили тройно по-малко гласове дори от представените при регистрацията в ЦИК подписки с над 3000 имена на избиратели.

"И през годините назад, и сега продължават редица съмнения при събирането на подписи. Има съмнения, че и данните на български граждани са използвани без тяхно знание и има предложение тези подписки да отпаднат", коментира представителката на Института за развитие на публичната среда.

Структурирането на разходите в трите вота за Народно събрание през миналата година не се е променило, отчитат експертите.

Единствената разлика се наблюдава в намаляване на средствата за масови мероприятия на последните избори.

При приходите също няма изненади. Когато коалиция се явява на изборите, те са по-трудни за проследяване, тъй като формата на отчетите не позволява сериозна разбивка, посочи Ива Лазарова в предаването "Преди всички".

"Така не може да стане ясно коя от партиите каква част от субсидията си е вложила. Масово приходите идват от държавната субсидия за големите партии, както и от медийните пакети за малките партии."

Ива Лазарова прогнозира, че няма да се стигне до разговор по същество и до намаляване на партийните субсидии. Искането на ИТН за 1 лев субсидия на глас според нея няма да бъде подкрепено.

"Няма дебат, който да предложи обективни критерии, по които да се формира размерът на субсидията." В момента държавната субсидия се възприема по-скоро като награда от избирателите, коментира Лазарова. Според нея говоренето за намаляването на субсидията е чисто предизборно, след което партиите замлъкват по темата.

ИЗБРАНО