Познавам неразборията, овладяването на хаоса, изграждането на йерархична структура, преговорите за единството на коалицията, писането на документи и сътворяването на знаците на идентичността.

Познавам създаването на политическата коалиция СДС и превръщането й в парламентарна сила. Затова съм работил и партньорите от Националния координационен съвет очакваха това от мен, изповяда един от “бащите” на СДС в интервю пред Дир.бг по повод 28 години от политическите промени на 10 ноември 1989 г.

- Г-н Симеонов, 28 години след 10 ноември 1989 г. – Вашата оценка, какво всъщност се случи тогава?

- Един вътрешнопартиен преврат сложи край на тоталитаризма и началото на прехода към либерална демокрация. Предполагам, че повечето участници в пленума на ЦК на БКП не са си представяли какво ще последва, но за всички е било ясно, че това е краят на тоталитарния комунизъм у нас.

- На 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет беше учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Наивни ли се оказаха тогавашният ви поглед към събитията, очакванията ви?

- Не сме били наивни. Бяхме решени. Знаехме, че поемаме по стръмна пътека. Нямаше или-или. Можеше всичко да последва. Краят на тоталитаризма не се виждаше, макар да беше ясно, че е неизбежен. Затова взехме решение да не приемаме студенти. Не биваше да им рискуваме бъдещето.

Директно им отказахме да ги запишем за членове на Клуба, а желаещи имаше. Ние бяхме много различни хора. Едни бяха противници на Тодор Живков, други на еднопартийната система, трети на командната икономика, четвърти на т. нар. възродителен процес и потъпкването правата на мюсюлманите и т.н.

Обединяващите ни точки бяха демокрацията и правата на човека. Това се вижда от приеманите документи.

- Вие бяхте зам.-председател на Националния Координационен съвет на СДС. Разкажете за първите заседания?

- Първите заседания на Националния координационен съвет се провеждаха в мазето на Института по социология на “Московска” 13А и в стаята на „Социологически преглед“ на бул. “Витоша” 39.

Ръководителите на организациите и партиите учредителки се познавахме, но нямахме режим на контрол на присъстващите. Влизаха и вземаха думата и случайни хора. Да се прекъсне говорещия и да се запита „Ти кой си? От кои си?“ беше нещо обичайно.

С изключение на водачите, имаше отчайващи персони. В едно от първите заседания избухна абсурден спор. На предложението да приемем “дневен ред” като наскачаха - „Какви са тези комунистически работи - „дневен ред“?! Мръсни комунисти, не искаме дневен ред!“... Не умееха да се изслушват, да искат думата, да спазват регламент...

Нулева организационна култура! Нулев политически усет! Характерна беше реакцията на Деян Кюранов. Желю му даде думата, а тишина никаква. И той започна да говори изключително силно. Просто надвикваше всички. Те се умълчаха. Той снижи гласа си и продължи да говори нормално и накрая дори тихо като завърши с репликата - „Значи, можете да слушате!“

Деян не издържа и един ден ми каза, седяхме един до друг, „Обувам бързите обувки и се махам оттук!“.

Наистина той „изчезна“. С приемането на Зелената партия, Радикал-демократите и Демократическата партия в СДС, това стана в края на декември и началото на януари 1990 г., степента на организираност се повиши, а след преместването в сградата на “Раковски” 134, НКС придоби приличен вид.

- Какво се случваше „зад кулисите“ тогава, което възторжените хора по площадите не знаеха?

- Славата на СДС беше по-бърза от неговото създаване. В първите три месеца освен Учредителната декларация нямахме друг общоприет документ. Празнината се запълваше от официалните ни изказвания и позиции на Кръглата маса. Местните Координационни съвети възникваха предимно спонтанно, без наша намеса. Започнаха да правят митинги. Искаха документи, плакати, знамена – ние нямахме.

„Задкулисието“ на мен не ми е познато. Може би съм бил преценяван като глупак от тогавашните „играчи“ и не са ми имали доверие. Познавам неразборията, овладяването на хаоса, изграждането на йерархична структура, преговорите за единството на коалицията, писането на документи и сътворяването на знаците на идентичността. Познавам създаването на политическата коалиция СДС и превръщането й в парламентарна сила. Затова съм работил и партньорите от Националния координационен съвет очакваха това от мен.

- Ако трябва сега да се организира Националната Кръгла маса от 1990-а, какво бихте променили?

- Информация ни трябваше. Да се знае истинското състояние на държавата. Ние познавахме обществото, бяхме експерти. Не познавахме обаче добре държавата. Какъв е външният дълг? Какви са тайните международни споразумения, подписани от държавата? Какви са тайните постановления на българското правителство, валидни за страната? Каква е структурата на МВР?...

Поне до началото на февруари 1990 г. в службите за сигурност работят съветски представители и фактически са цензор на техните действия. Така е през цялото време на тоталитарния комунизъм.

Защо да сме окупирани, когато навсякъде, всяка важна служба е имала своя съветски началник?

Тодор Живков не е могъл да предприеме, каквото и да е сериозно действие без одобрението на съветския посланик или директно от Кремъл. Поне от края на 70-те, по косвени данни съдя, Тодор Живков е правил опити да се изтръгне от хватката на Москва. Живков не е бил глупак и е съзнавал накъде вървят нещата. Виждал съм публикации на западни политици и анализатори, които са превеждани само за него и той ги е чел...

Как на тогавашната Кръгла маса сме могли да знаем всичко това? Отговорът е ясен – никак!

Слушам сега какви ли не работи от представители на гражданското общество. Разбирам добрите им намерения и се отнасям със симпатия към тях, независимо какво мислят за мен и моята генерация.

Един съвет: не говорете по теми, които не познавате. Не е въпросът само в книгите. Кабинетната политика ви е непозната. Познавате медийната и трибунната (реченото от трибуна, пред микрофони и пр.).

Затова спокойно. Има ясни показатели – доход, данъци, покупателна способност, правата на човека, обществен ред, закони, съдебни постановления... Каквато и „кръгла маса“ да направите, трябва добре да познавате държавната машина и международния опит.

- Грешка ли беше „нежната революция“ у нас?

- Не. Само за миг си представете „кървава революция“ у нас. Нежните революции бяха характерни за цяла Източна и Централна Европа.

- Къде беше сбъркан т. нар. български преход?

- Три видими грешки има българският преход – нямаше зад гърба си Унгарското въстание от 1956 г., Пражката пролет от 1968 и „Солидарност“ от 1981 г. Нямаше изпитани кадри! Нямаше отговорни хора! И селското стопанство и индустрията бяха съсипани от нискокачествени персони.

- Понесоха ли рани „пионерите“ на СДС?

- Всеки плати своята лична цена. Безболезнено участие в историческия процес, няма.

- Ако трябва сега да обясните на млад човек какво означава „отлюспване“, процес, характерен за партиите в СДС в началото на 90-те години, какво ще му кажете?

- Ще му дам пример, за да разбере: Все едно приятелите ти да те обвинят, че си слуга на Сатаната, да те вържат на клада и да тичат да хвърлят съчки в огъня.

- Хората от по-възрастното поколение разпознават ли ви на улицата? Казват ли ви нещо?

- Да, случва се. Хора всякакви. Обикновено се отнасят с уважение. Не само по-възрастните. Това лято докато купувах бирата си в магазина, един младеж ме изпревари, и я плати. Отказа да вземе парите ми. Ето сега му благодаря и го давам за пример на младото поколение, как да се държи към всички пенсионери.

- Как сте със здравето? Каква е пенсията Ви? С какво се занимавате? Виждате ли се с някогашните съмишленици?

- Пенсията ми е равно отдалечена от максималната и средната. Опитвам се да пиша и разхождам едно куче. Създателите на СДС всеки месец имаме среща. Отделно се срещаме. Със здравето мисля, че съм добре.

- Какво си мислехте на откриването на паметната плоча на родната къща на президента Желю Желев в село Веселиново, Шуменско? Събраха се всички български президенти след него...

- Случи се нещо добро! Президентът Радев постъпи разумно и организира останалите президенти. Той изцяло е подкрепил общината в Смядово и доколкото разбрах, президентството е отпуснало 3000 лева. Това е добре...

Местната власт не трябва да чака някой „отгоре“ да й нареди добрите дела. Да е сигурна, че „отгоре“ ще я подкрепят или поне няма да й пречат. Европейски модел!

- Как оценявате като обикновен гражданин политиката на правителството?

- От моята камбанария – правителството работи добре, но пренебрегва действията на средното и ниското равнище на държавната и общинска власт. Корупционните пари изтичат по дупки и дупчици с различни размери.


Петко Симеонов беше член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Първи директор на в. „Демокрация“.

Депутат от СДС в 7-то ВНС. Зам.-председател на СДС (1990-1991) и председател на ЦИК на изборите през юни 1990 г.

Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“ и основава Българска партия Либерали.

Ст. н. сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991-а и отново от 2001 г. Автор на романи, новели и монографии