Пендаровски: Ако трябва да кажем, че езикът ни не е македонски, не се нуждаем от ЕС

Президентът на Република Северна Македония смята декларацията на българския парламент за "реална политическа пречка" за преговорите с ЕС

18:00 | 2 май 2020 | Редактор : Лилия Чалева 986 27954 Снимка: AP/БТА

"Ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и че езикът, който говоря, не е македонски, тогава не се нуждаем от ЕС". Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за политическо предаване на телевизия Алсат-М в коментар на позицията на България, която е част от заключенията на Съвета на ЕС по общи въпроси за започване на преговори по присъединяване с Република Северна Македония и Албания.

Македонският въпрос

Коментирайки исканията на България за македонския език, Пендаровски каза, че това е "най-твърдата" позиция в декларацията на българския парламент, съобщава агенция МИА.

"За да бъда честен, четох изречението два пъти, три пъти, когато го видях за първи път, не можах да повярвам. Не можех да повярвам, че в 21-и век някой може да оспорва езика на някой друг, да оспорва начина, по който се нарича от десетилетия, въпреки че това е кодифицирано", каза президентът на Северна Македония. Той подчерта, че македонският език е исторически факт и че е международно признат от 1974 г.

На конференция през 1977 г. ООН провери езика и стигна до заключение, което бе чисто лингвистичен и практически факт.

"Факт е също, че през 1946 г. комисия, водена от (лингвиста и професор) Блаже Конески е кодифицирала стандарта на македонския език. И това са факти, те не са предмет на дебат", каза Пендаровски.

Той посочи, че декларацията, приета от българския парламент, "противоречи на няколко основни принципа на нашето споразумение с България".

"Ключовата фраза, използвана в двустранното споразумение, е споделена история, което означава хора и събития, които са смятани за ключови фигури и събития както от България, така и от Македония", каза Пендаровски и допълни: "Ако се опираме на тази фраза, ние ще бъдем в състояние да намерим общо решение много скоро. Ако продължим да настояваме върху твърдението, че всичко преди 1944 г. е обща история - четете между редовете - българска история, тогава няма за какво да преговаряме".

Президентът Пендаровски каза още, че българската декларация, която бе одобрена както от управляващата партия, така и от опозицията, може да се окаже "реална политическа пречка" в приемането на преговорната рамка между Европейската комисия и Северна Македония, която се очаква през юни.

Пендаровски бе помолен за коментар и на изявленията на професор Денко Малески, който е негов съветник. Малески заяви наскоро: "трябва да се приспособим към историческата истина, че в миналото сме били част от един народ". Думите му предизвикаха силна негативна реакция в страната, отбелязва МИА.

"Не съм съгласен с него по този въпрос, не мисля, че е прав. Той е само един от съветниците ми по външна политика. Искам да имам съветници и асистенти, които могат да ми кажат когато не съм прав, но трябва да кажа, че не съм съгласен с него по този въпрос", каза в заключение Стево Пендаровски, цитиран от МИА.

Скопие едностранно сложиха край на разговорите

По-рано днес проф. Ангел Димитров, който участва в работата на смесената македоно-българска комисия, каза по БНР, че Македония едностранно е сложила край на разговорите. От ноември миналата година не са заседавали в комисията.

"Желание от страна на колегите за някаква редовна връзка не съм забелязал", каза той в предаването "Събота 150" на програма "Хоризонт".

"Не са разгледани наши бележки за техните учебници. Вече 4 месеца от страна на нашите колеги не сме получили отговор на изпратения от нас протокол за последната среща", подчерта проф. Димитров.

И допълни, че в предизборна обстановка България задължително застава в центъра на общественото внимание.

"Пречките за работата на съвместната комисия са няколко - една от тях е, че в основата това е нетърпимостта на нашите колеги към термина "обща история", който е заложен в самия Договор за приятелство и добросъседство. По този начин те искат да ревизират самия договор, да го заменят със "споделена история"...Споделена история може да имаме само с днешната Република Северна Македония, но не и в исторически план", отбеляза проф. Димитров.

ИЗБРАНО