Николай Денков: Няма да участвам в следващ кабинет
961 млн. лв. повече за образование и наука през 2022 г., сочи отчета на МОН. Много се надявам, че следващият министър ще използва максимално това, което сме направили, допълни министърът в оставка
Образователният министър в оставка Николай Денков няма да участва в бъдещ служебен кабинет. Това обяви самият той пред журналисти.
"Взех това решение преди месеци. Влизайки в ръководството на една от партиите, автоматично човек изключва възможността да влиза в служебни кабинети", поясни той.
Денков каза, че през следващите месеци ще се опита да убеди обществеността, че има нужда от стабилно правителство, което иска да направи необходимите промени в областта на правосъдието, "за да може проблемите, които виждахме през последните години, да останат в миналото".
Много се надявам, че следващият министър ще използва максимално това, което сме направили, както аз направих спрямо предишния, и ще го доразшири с идеите, които има. Това е нормално особено в система като нашата, която изисква решаване на редица натрупани през годините проблеми. каза министърът на образованието в оставка.
Не вярвам, че някой ще спре прегледа на учебните програми. Всички знаем, че това е необходимо. Няма как да се спре и задачата по отношение оценката на добавената стойност - анализът ще бъде направен, ние сме апробирали системата, знаем, че тя работи. Въпросът е дали ще бъдат извадени публично резултатите, каза още той. Според него това е въпрос, който министърът ще реши доколко му попада в приоритетите, и доколко е готов да влезе в дискусия за тази информация.
По думите на Денков има и въпроси, които остават във висшето образование, като даде пример с минималните изисквания към академичния състав, които в момента са съгласувани с цялата работна група. Знам, че тези минимални изисквания могат да бъдат приети от общността. Дали следващият министър ще е готов да го направи, това е негово или нейно решение, коментира още Денков. Има такива теми, но аз бих предпочел да ги обсъждам със самия министър, за да видя доколко е готов да чуе, че са приоритет, каза още той. Според него, ако това не се случи - ще имаме подобна ситуация като преди тяхното управление - част от проблемите ще се решават, друга част - не, а резултатът е, че средства се харчат, но ефективността им не е тази, която би могла да бъде.
"В нашата система няма първо, второ, трето. Има първо, първо, първо, първо, които трябва заедно да се раздвижат, за да може цялата система да направи скок напред. Това се опитвахме и да постигнем", каза още министър Денков.
961 млн. лв. повече инвестира държавата в образование и наука през последните седем месеца. От тях в детските градини, училищата и университетите влязоха 785 млн. лв. над средствата от 2021 г. За наука бяха отделени 176 млн. лв. допълнително в сравнение с миналата година.
Това отчита Министерството на образованието и науката (МОН) в края на мандата на правителството. В резултат на по-голямото финансиране от 1 април т.г. детските ясли и градини са напълно безплатни за родителите. Правителството спази обещанието си средната учителска заплата да е с 25% по-висока от средната за страната. Това беше постигнато с двукратно увеличение на учителските възнаграждения - от 1 април и от 1 септември 2022 г. Повишени бяха също средствата за издръжка и за материалната база в детските градини и училищата. Повече пари бяха отпуснати за храна на децата до IV клас и за стипендиите на учениците. Отделно от това общо 242,6 млн. лв. влизат през тази година в предучилищното и училищното образование чрез 21 национални програми.
Общо 40 млн. лв. допълнително получиха висшите училища за издръжка и за ръст на заплатите. Двукратно скочиха стипендиите на докторантите. Осигуриха се 20 млн. лв. за възнагражденията в БАН. През 2022 г. с 28,6 млн. лв. бяха подкрепени 14 многогодишни научни програми.
МОН завърши прегледа на учебните програми по всички общообразователни предмети от I до X клас. Предстои учители, методици и психолози да преценят какво в кои от тях да променят.
Готова е системата за оценка на добавената стойност в училищната система, която използва резултатите от националното външно оценяване и матурите. Сключен е договор за прилагане на новата методика спрямо резултатите от изпитите през 2022 г.
В началото на новата учебна година ще заработи Единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание, т.нар. електронен образователен облак. Той ще осигури достъп на всички учители, ученици и техните родители до наличните електронни образователни ресурси, събрани на едно място. Облекчена е административната тежест върху учителите чрез въвеждането на Национална електронна информационна система за управление на предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) и на Единна информационна система за изпити и прием. Подготвена е Информационна система за обработка, съхранение и управление на документи в училищата.
Приети промени в Закона за предучилищното и училищното образование осигуряват деполитизация на образователната система. Първа важна стъпка в нейната реализация на практика е новата процедура за избор на директори на детски градини и училища.
Направени изменения в Закона за висшето образование регламентират съвместното обучение на студенти от две и повече висши училища, статута и условията за прием на докторанти, финансирани по проекти, облекчен режим на прием на студенти от историческата диаспора и др.
МОН публикува две важни концепции - за нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите и за обединяване на висши училища в Република България. За да повиши качеството на висшето образование, министерството предостави съвременен софтуер за откриване на плагиатство на университетите и научните организации за безплатно ползване. Публикувани са за обществено обсъждане и нови минимални национални изисквания за академично израстване.
Приета е от правителството и е изпратена за одобрение от Европейската комисия новата Програма "Образование". Първите покани за кандидатстване за 221 млн. лв. са в краен етап на подготовка. МОН подготвя документите за кандидатстване за четири инвестиционни проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост. Успешно и без риск от загуба на средства се изпълняват проектите, финансирани по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" и от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.