МВнР внедрява норвежкия опит в справянето с кризи и консулското обслужване
Външните министри на България и Норвегия обсъдиха в София казусите с децата с българско гражданство, които са поставени под закрила от норвежките власти
Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Норвегия Ине Сьорайде се договориха двете страни да работят заедно по съвместни проекти в Западните Балкани с акцент върху образованието, младежта и развитие на икономиката, съобщи пресцентърът на МВнР.
"В това отношение България има голям опит. Европейската интеграция на Западните Балкани е основен приоритет във външната ни политика. Вярваме, че България не може да просперира, ако не просперират и съседите ни", заяви министър Захариева, която прие Ине Сьорайде на първо от 15 г. насам посещение на норвежки външен министър у нас.
Помощта към Западните Балкани за спиране на изтичането на мозъци бе сред основните теми в разговорите между Захариева и Сьорайде. Българският външен министър подчерта значението на помощта за развитието на региона за стимулиране на младежта и образованието.
Министрите се обединиха около идеята, че развитието на страните от Западните Балкани е важно за цяла Европа.
"Норвегия удвои през последните няколко години финансовата помощ и продължаваме да търсим добри възможности за сътрудничество с България по проекти, които да помогнат на този регион. Заедно можем да работим по проекти в сферата на образованието, младежта, иновациите", каза от своя страна Ине Сьорайде.
"Вярваме, че е много важно да работим заедно с вас. Така страните от Западните Балкани ще видят, че имат подкрепата не само на Европейския съюз, но и на други страни в Европа", заяви външният ни министър.
Екатерина Захариева посочи и предстоящото съвместно с Република Северна Македония общо председателство на Берлинския процес през 2020 г. като един от предлаганите от България приоритети е именно "помирение чрез образование".
България и Норвегия ще продължат да работят заедно и по съвместни проекти у нас, финансирани чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. "Помощта, която Норвегия ни оказва по финансовите механизми за периода 2014-2021 г., е 210 млн. евро. Позитив са не само парите, но и срещите между хората, контактите между институциите и обмяната на опит", подчерта българският външен министър.
Примерите за тази помощ са много. От изграждането и функционирането на младежки центрове в България до съвместно доизграждане и оборудване на Ситуационен кризисен център в българското Министерство на външните работи.
"В чужбина живеят 2 млн. българи, има и много туристи. Вече успяхме да подобрим консулското обслужване, чрез получаването на СМС-и за пътуващите. Сигурна съм, че с норвежката електронна система ще подобри допълнително услугата, но и ще облекчи работата на служителите в МВнР", заяви Екатерина Захариева.
Друг съвместен проект на двете страни е Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и запазване на еврейското наследство. Екатерина Захариева подчерта, че той е важен за целия свят и е близък до сърцата на българите.
Екатерина Захариева и Ине Сьорайде обсъдиха и казусите с децата с българско гражданство, които са поставени под закрила от норвежките власти. Министрите се договориха двете страни, включително чрез министерствата на външните работи, да се консултират и да продължат да обменят информация, за да бъдат българските граждани по-добре запознати със социалната система и системата за закрила на деца в Норвегия. Благодарение на добрата координация вече имаме положително решен казус по случай с деца с майка-българка. По време на разговорите днес министър Сьорайде информира за предприемани законодателни промени в Норвегия във връзка с подобряване на комуникацията между социалните служби и други институции в страната със семействата.
Министрите бяха единодушни, че между двете страни няма открити политически въпроси, единомишленици сме по международните въпроси, включително по Брекзит, регионална сигурност, сътрудничество в рамките на НАТО и трансатлантическите отношения.
Акцент в разговорите бяха и възможностите за активизиране на сътрудничеството в областта на икономиката. "Стокообменът се увеличава всяка година, но все още е на незадоволително ниво спрямо възможностите на нашите държави", подчерта българският вицепремиер. Сред перспективните области за сътрудничество бяха откроени високите и информационните технологии.
За 2018 г. двустранният стокообмен с Норвегия е в размер на 74.4 млн. евро. Вносът от Норвегия се е увеличил с 14% спрямо 2017 г. и възлиза на 35 млн. евро.