Днес в Министерски съвет бяха взети две важни решения, свързани с отбранителните способности на страната ни. Едното от тях е създаването на набирателна сметка по проекта F-16. "Това бе един от ангажиментите, които пое служебното правителство, когато стъпихме в длъжност на 2 август", каза военният министър Димитър Стоянов на брифинг.

Тази набирателна сметка е от изключителна важност за МО. По нея финансовите средства ще останат в МО и те ще бъдат отделени от средствата, които се отпускат всяка година от държавния бюджет. "Тоест, което сме заявили за следващата година, че е 2% - то ще остане 2%", заяви министърът.

Следващото важно решение е създаването на резервна сметка във Федералната резервна банка на Ню Йорк.

Такива две решения имаше в Министерски съвет през 2021 и 2022 г., но  те са останали без последствия заради разпускането на Народното събрание. В резултат на това България е загубила над 10 милиона щатски долара. Това са страшно много средства и за МО, и дават глътка по отношение на модернизацията, каза Димитър Стоянов. Заради това днес бе взето решение за разкриването на такава резервна сметка, която по международен договор, който трябва да бъде ратифициран от Народното събрание.

Поради тази причина Стоянов апелира Народното събрание да побърза да се заеме с разглеждането на споразумението между Министерството на отбраната и Федералната резервна банка на Ню Йорк. "Така ще внесем доходност от финансовите средства, които бяха внесени авансово по договора за F-16 през 2019 година в размер на 1,2 милиарда щатски долара".

Самолети Eurofighter от Военновъздушните сили на Кралство Испания ще пристигат у нас за съвместна мисия с българските Военновъздушни сили по охраната въздушното ни пространство, обяви още служебният министър на обраната.

"Очакваме от 1 ноември да пристигнат нашите колеги от Испания с до осем самолета Eurofighter, които ще останат до 23 декември", посочи Димитър Стоянов.

"Това е съвместно носене на дежурство по охрана на въздушното ни пространство, не е само носене от испанските Военновъздушни сили. Практикували сме го и друг път. Правено е с Испания, правено е и с Италия", припомни той.

Вчера в Народното събрание са внесени проектът за инвестиционен разход за придобиването на вторите осем изтребителя F-16 и инвестиционната програма за модернизация на Българската армия. Министър Стоянов поясни, че планът за инвестиционен разход за втората партида от 8 самолета F-16 предвижда разсрочено плащане в рамките на 10 години.

За тази година е предвиденото плащане на 30 млн. лв., а за следващата година - 42 млн. лв. По думите му тази схема не натоварва бюджета.

Отчетът за работата в Министерството на отбраната ще бъде предаден на следващото ръководство.

Инвестиционната програма бе одобрена от служебния кабинет в началото на октомври.

До 2026 година има десет приоритетни проекта за модернизация. Сред тях са проектите за новите машини на пехотата, новите осем F-16, Придобиване на нови трикоординатни радари и многоцелевите дизел-електрически подводници, съобщи БНР.

Само за 2023 година Програмата за инвестиции и модернизация предвижда старта на проектите за придобиването на трикоординатни радари, бреговите противокорабни комплекси, двете подводници, изграждане на системата на ПВО за механизираната бригада, новите 8 Ф-16, бронираните машини. Последните два проекта ще са най- дълго изпълняваните. Евентуално от догодина до 2031-2032.

До 2032 г. са предвидени още три проекта. А общата стойност на тринайсетте е над 6 милиарда и 600 милиона лева.

Сумата става около 9 милиарда и 200 милиона лева с предвидените плащания по договори и за проекти на стойност под 100 млн. лева.

Като риск програмата определя действията на политиците, които можели да забавят или спрат процеса. Но документът посочва, че тъй като по-голямата част от партиите се чувстват съпричастни с процесите на модернизация на въоръжените сили и поддържането на армията в боеготово състояние, вероятността от появата на риска е ниска към средна.

Но като висок се оценява рискът от това да не бъдат договорени разсрочени схеми за плащане.

Има и риск, свързани с продължително влошаване на макроикономическите показатели на страната. Съществува известна вероятност за такъв макроикономически ефект, но вероятността за продължителна и дълбока рецесия, която да се прояви на световно ниво е оценена като ниска.