След Солун сега и Атина протестира. Завръща ли се национализмът в Гърция?

Това е най-голямата демонстрация в следвоенна Гърция: през февруари 1992 година в Солун се събират над един милон души, за да протестират срещу предстоящия компромис в спора за името на република Македония.

Протестите предизвикват правителствена криза в Атина. Тогавашният консервативен премиер Константинос Мицотакис уволнява обявения за хардлайнер външен министър Андонис Самарас и сам подава оставка. Неговият наследник Андреас Папандреу остава неотстъпчив и налага търговско емрабго срещу съседите.

И днес Атина продължава да настоява съседната държава да промени вписаното в конституцията име "Република Македония". Гърците смятат името Македония за част от своето собствено историческо наследство и се опасяват от териториални претенции от страна на македонците върху едноименната гръцка провинция.

В търсене на компромис

Междувременно гърците се отдалечиха от твърдата си позиция. От известно време Гърция приема, че съседната държава носи име, което съдържа прилагателното "македонска". И сегашният премиер Алексис Ципрас иска да се придържа към това.

След кръг от преговори с посредничеството на ООН стана ясно, че управляващите в Атина одобряват компромисното име "Горна Македония".

Демонстрантите обаче отново надигат глас. В края на януари протестна демонстрация се проведе в Солун. А в неделя идва редът и на Атина. Организатор на демонстрациите е една инициатива от "македонски сдружения", която поддържа традициите на гръцкия регион Македония.

"Това ще бъде патриотичен митинг. Името Македония не подлежи на договаряне", казва представителката на инициативата Георгия Битаку в телевизионно интервю.

Националзимът се толерира

Политологът Лефтерис Кусолис казва, че подновяването на демонстрациите е типично за една част от гръцкото общество, което е разпънато между застоя и копнежите.

"Някои граждани в тази страна се чувстват свързани с историята по един много назадничав начин. Те са останали в плен на миналото и не разбират, че светът върви напред", казва политологът в разговор с ДВ.

Загриженост предизвиква и евентуалното участие на десни популиси и националисти в демонстрацията. Депутати от дясноекстремистката партия Златна зора вече излизаха на протести по улиците на Солун, но се въздържаха от политически изявления.

На въпроса дали и в Атина ще бъде толерирано участието на Златна зора, Георгия Битаку отговаря, че демонстрацията е отворена за всички, които искат да "защитят" своята родина.

Различни десни популисти и самозвани патриоти също търсят поле за изява. Като Кириакос Велополус, който първо беше депутат от дяснопопулистката пратия ЛАОС, а отскоро е председател на русофилското движение "Гръцко решение". Той също ще протестира в неделя. Защо?- "Защото американците искат да създадат протекторат северно от Гърция, само за да държат в шах руските интереси", заяви той за телевизия Скай.

Според него има само две възможни решения в спора със съседната държава. "Гърция или няма да приеме никакво компромисно име, или ще се стреми към създаването на обща граница със Сърбия. На въпроса на журналистите, дали иска насериозно да поведе война, Велополус отговаря: "Естествено, че не! Но има и икономическа война!"

Дяснопопулисткият министър на отбраната Панос Каменос пък отхвърля компромис по спора за името, но мълчаливо следи събитията. В неделя той щял да бъде извън страната, но казва че окуражил семейството си да участва в демонстрацията. Допълва, че неговите съпартийци щели да участват в демонстрацията като "обикновени граждани".

Всъщност Панос Каменос е изправен пред дилема като младши партньор в коалицията на Ципрас. Ако остане непреклонен, ще застраши парламентарното мнозинство на коалицията. Ако пък заложи на компромис, ще разочарова собствените си поддръжници.

Вентил на недоволството

Все пак организаторите са решили да не допускат речи на изявени дясноекстремистки политици. Главните оратори ще са конституционният съдия Йоргос Касиматис и композиторът Микис Теодоракис. Идолът на левицата отново предупреди за опасността от поврат в спора за името.

"Споменът от Югославия е пресен. И нашата страна ще бъде следващата жертва", заяви Теодоракис, който в последно време направи и някои антисемитски изявления.

Политологът Лефтерис Кусолис обаче не вярва, че неделната протестна демонстрация ще бъде националистическа.

"Това протестно движение има националистически корени, но много хора го възприемат и поддържат по различен начин. Някои гледат на него и като на протест срещу правителствената политика изобщо", казва политологът.

Македонският въпрос като вентил на народното недоволство? Вероятно има и такъв елемент.

"В неделя съм на линия, защото искам да протестирам срещу правителствената политика", казва консервативният радиоводещ Арес Портосалте.

Лидерът на опозицията Кириакос Мицтакис не отива толкова надалеч и обяснява, че всеки сам трябва да вземе решение дали да участва в протеста в неделя. Той обаче не казва дали самият той ще участва в митинга.

* Текстът е публикуван тук.