Днешният партиен форум на БСП се превърна в римейк на един вече гледан филм, наречен "Легенда за една оставка" - сюжет, драматургия, кастинг и постановка - Корнелия Нинова.

И ако в римейка все пак режисьорите и актьорите се сменят, в днешната прожекция от Зала 1 на НДК авторският колектив и сюжетът си останаха същите.

За втори път беше подадена лидерската оставка на Корнелия Нинова. И за втори път тя не се състоя. С единствената разлика, че при първото й подаване самата соцлидерка си я оттегли, а днес се закле, че повече няма да прави така. И за да е по-убедителен сапуненият сюжет, и за да умре надеждата последна, Нинова напусна залата, докато делегатите спореха - уставно ли е да я подлагат на гласуване, или не е. Мимикрия от страна на ръководството за уж ненамеса в демократичното вземане на решения в БСП, чийто апарат преди форума приклещваше делегатите още в автобуса да се подписват против оставката на лидерката. А някъде дори събирането на подписите вървеше успоредно с регистрацията за конгреса - подписваш се против оставката, влизаш делегат.

Партийният правилник обаче не позволява тълкуване на текста за подадената оставка. Уставът повелява, когато е факт, тя да бъде само и единствено констатирана от конгреса. Не е дадена думата на този най-висш партиен орган да отсъжда валидна ли е оставката, или не е валидна, нито да гласува "за" и "против" нея. Общопартийната комисия, по-известна като "партийният съд", направи творчески прочит на устава и отсъди, че може. Юридическите доводи на немалко от съпартийците бяха подминати, за да влезе минути по-късно Нинова обратно в залата и да чуе, че всъщност е получила вот на доверие. И дори да не може да изиграе момента на изненадата така, че да изглежда достоверно.

И за да е по-убедителен сценарият, лидерката още в началото на форума натърти, че оставката й е факт и тя не се отмята от обещанието си, но всъщност няма нищо против, защото хората я искат начело на партията с аргумента, че "другарката Нинова е боец".

Всъщност, ако Нинова беше боец и мъжко момиче, както неведнъж е подчертавала, още навремето с апела си към Бойко Борисов да се "разберат като мъже", можеше смело да се яви на вътрешнопартийното състезание за пряк избор и вероятно дори да го спечели. Едва ли щеше да бъде трудно на фона на конформистките настроения в БСП, предвид факта, че е вицепремиер, раздава постове на верните съпартийци и БСП е част от управлението на държавата. Победата й тогава щеше да се отложи във времето, да, с малко, но и също така - щеше да изглежда много по-чиста, много по-честна. И достойна. А самата Нинова щеше да изтрие срама от челото след два пъти подадена оставка и нито веднъж случила се. Изглежда "боецът" Нинова, както я нарече една делегатка, се уплаши да поеме този риск и предпочете сама да се вкара във водевилна ситуация.

Служебната победа днес е поредна загуба на авторитет за председателката на БСП, чиито обещания, по вече изградена традиция, не се приемат насериозно.

Комична и фатална грешка е политик, който претендира да е държавник, да превърне във виц въпроса за оставката си. Ако, не дай си, боже, след няколко месеца БСП се сблъска с коалиционните партньори дотам, че да трябва да се оттегли от властта, след поредния фарс днес, никой няма да повярва и на вицепремиерската оставка на Нинова.

По-тъжното е, че столетна партия се събра на висшия си форум специално и само за да не гласува едната оставка - не за да говори за бъдещето си, за загубените 700 000 гласове, за това, че за първи път е четвърта политическа сила. Конгресът на столетницата се събра, за да избира между спасението на лидера и спасението на БСП. И избра да спасява лидера, като превърна партията за пореден път в заложник на политическите амбиции на Корнелия Нинова.

Макар и с не толкова категорично преимущество, каквото им се искаше на идеолозите на мероприятието, които очакваха съотношението в полза на лидерката да бъде размазващо, едва ли не 9 към 1, а пък се оказа, че от над 960 делегати едва 415 са събрали смелост да погазят устава и да се закълнат във вярност. И при всичките властови лостове, които има ръководството на БСП, и при целия натиск, упражнен върху делегатите, и при сплашването към всички с показното, устроено с уволнението на непослушните от "Дума", очевидно социалистите на конгреса не бяха дисциплинирли достатъчно, че да засвидетелстват внушителен вот на доверие към председателката.

Гласовете "за" и гласовете" против" не дават увереност на Нинова, че държи всичко в ръцете си - засега съотношението е от порядъка на 3 към 2. И вероятно разликата на следващия конгрес ще се стопи още повече. А вероятно и още днес щеше да е минимизирана, ако бяха дошли отсъстващите 300 делегати. Всички тези социалисти предпочетоха да бойкотират конгреса - голяма част от тях отвратени и демотивирани от случващото се в партията. Освен обезверените, сред липсващите делегати немалка част са и болни, защото конгрес, насред вълна от Омикрон, си е .... просто безумие.

Не беше ли по-разумно, вместо да се разиграва този фарс и да се рискува здравето на стотици делегати на конгреса, прекарани глава до глава 8 часа и нос до нос в автобусите от и към НДК, лидерката просто да си оттегли отново оставката? По-честно щеше да е и със сигурност по-отговорно към здравето на хората, присъствали на конгреса днес.