Проектът бе внесен от депутата от Реформаторския блок Петър Славов. Той е един от общо 7 внесени проекта за промени в КТ - 4 на "Атака", един на БСП, един на РБ и един на Министерски съвет, но предизвика бурни реакции, съобщиха БТА и "Фокус".

"Годишнината от Априлското въстание е на 2 май, а не на 1 май и не може да се мести историческа дата, както и всяко историческо събитие да се пренася в КТ и да е почивен ден", коментира Светлана Ангелова от ГЕРБ.

Хасан Адемов от ДПС я подкрепи, като заяви, че увеличаването на броя на официалните празници не е дясна мярка.

Социалистите пък видяха опит да бъде пренебрегнат празникът на труда.

"Дразните милиони хора не само в България, но и в света", предупреди Георги Гьоков и призова да не се намесва политиката в празниците на българите.

Вносителят Славов обаче контрира, че никой не е казал, че Международният ден на труда е комунистически празник. Според него трайно в съзнанието на хората Априлското въстание се отбелязва на 1 май, когато се правели и възстановки на историческите събития.

"Трябва да сте повече патриоти, отколкото социалисти, комунисти или каквито сте", обърна се депутатът от РБ към левицата.

"Просто искате да се закачате с БСП", отговори му Гьоков.

От Патриотичния фронт обаче дадоха рамо на Реформаторите.

Останалите проекти

Законопроектът на Министерски съвет за промени в Кодекса на труда предвижда само регистрираните фермери да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Те ще бъдат за не повече от 90 работни дни в календарната година, предвижда МС и се мотивира, че така ще се регламентира заетостта на между 60 и 100 000 работещи в сивия сектор. Текстове променят и Кодекса за социално осигуряване, за да се даде право на наетите сезонно в селското стопанство да не бъдат лишавани от обезщетенията за безработица, които получават.

Промените, внесени от Петър Кънев от БСП, предвиждат увеличаване от 3 на 7 дни на срока за изпращане на уведомление до НАП за сключените договори, както и отпадане на задължението за графици за отпуските.

Предлага се възстановяване на действащата до 2012 г. възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Мерките, насочени конкретно за микро- и малките предприятия, регламентират да отпадане задължението за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време.

От ГЕРБ харесаха предложението на Кънев за удължаване на срока за уведомяване на НАП за сключен договор, но не и отпаданено на предварителните графици за отпуските на служителите. Патриотите и реформаторите също застанаха зад проекта на БСП, защото бил единственият с мисъл и защитавал малкия и средния бизнес.

Първият законопроект на "Атака" предвижда нов размер на обезщетенията за педагозите при пенсиониране, който зависи от броя години стаж в системата, като за всяка година обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение в момента на пенсионирането.

С втория националистите предлагат Министерският съвет да определя минимална работна заплата, която не може да бъде по-ниска от средната минимална работна заплата за страните-членки на ЕС.

Третият законопроект на "Атака" цели гарантиране на своевременното изплащане в пълен размер на заработените трудови възнаграждения при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя. Предвидена беше и опростена съдебна процедура при възникнал трудов спор за неполучени заплати.

Последният проект на "Атака" регулира пазара на труда и намаляване на безработицата в страната като се разпише предимство при наемане на български работници пред чужди.

След близо двучасова дискусия по седемте законопроекта, председателят на Народното събрание Цецка Цачева насрочи гласуването за утре.