"Пътят на Брюксел към Западните Балкани минава през България, минава през българските общности в региона, те са най-естественият посредник в тези отношения - добре познават ситуацията в тези страни, ценни са експертизата и съветите им." Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на Международната конференция "Българските общности в Западните Балкани - ключов фактор в процеса на присъединяване на страните към ЕС", която се проведе в София. На форума участваха представители на българските общности от Република Македония, Албания, Сърбия и Косово.

"Между София и Брюксел не бива да остават забравени територии, тук, в тази част на Европа. Защото, вие, уважаеми сънародници, не живеете в покрайнините, а в един от най-старите и богати на държавност и култура региони на Европа", отбеляза Илияна Йотова.

Като голям пропуск на Българското европредседателство бе посочено отсъствието от неговата програма на българите в чужбина. Те, представителите на българските общности от тези страни, трябваше да бъдат част от подготвителните инициативи за срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Вицепрезидентът анализира резултатите от форума, като отбеляза, че предварителните очаквания са били далеч по-големи. "Изключително важно е България да запази водещата си роля в процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани и тази политика да бъде продължена и от следващите председателства", подчерта Илияна Йотова.

Вицепрезидентът посочи необходимостта от участие на българските общности в дискусията за изграждане на цялостна, подредена и съзнателна политика за сънародниците ни в чужбина, която в момента липсва. "Защото тази политика се прави не само за българите извън територията на страната, но заедно с всички вас за вашите и на родината интереси", обърна се към сънародниците ни Илияна Йотова. Вицепрезидентът е убедена, че с общите усилия на всички институции, ангажирани с темата за българите в чужбина, могат да се постигнат добри резултати.

Според Илияна Йотова има много неизползвани възможности, които дават местните национални законодателства на българите, признати за малцинство. "Бяхме по-активни до признаването на българското малцинство в Албания, отколкото от решението досега", отбеляза вицепрезидентът.

Илияна Йотова открои основните проблеми, споделени й при срещите с представители на българските исторически диаспори. Общ за всички е липсата на постоянен контакт между тях и българската държава.

"Ако съществува целенасочена политика на българската държава към сънародниците ни навън, тя е в сферата на образованието и културата. Но и там има какво още да постигнем", подчерта вицепрезидентът.

"Проблемът с тромавата процедура по получаване на българско гражданство изисква промяна в най-малко три закона", отбеляза Илияна Йотова. "Българският документ за самоличност не е достатъчен да бъдеш пълноценен български гражданин. Българското самосъзнание, съхранявано и предавано на поколенията, доброто владеене на български език са принципи, които неизменно следвам при даването на български паспорт", подчерта вицепрезидентът.

В ход е експертната работа по реализацията на една отколешна идея - създаването на Български културен институт. С негова помощ ще се решават голяма част от трудностите пред българите в чужбина - от езиковите квалификации до лекторатите по български език, от разпространението на българската култура до бизнес контактите.

Продължава работата върху нелеката задача по изграждане на интернет платформа, която да бъде връзката между българите зад граница с родината и помежду им. Идеята среща широко одобрение сред сънародниците ни навън.