-    Г-н Йорданов, ще Ви задам един банален, но важен въпрос: Изненадаха ли Ви резултатите от изборите?

-    Как да ме изненадат?! Според мен там беше ясно какво ще се случи, при положение, че няма нова алтернативна политическа сила, достатъчно харесвана от хората. БСП сбърка в тълкуването на вота за г-н Радев като вот за тях. Ако извадите изявленията на Корнелия Нинова, ще се уверите, че е така.

-    Всъщност Вие отговаряте на друг мой въпрос: Защо БСП загуби?

-    БСП загуби по много причини, макар че обективно погледнато резултатът им е по-добър от този на предишните парламентарни избори. На сегашните избори загубиха, защото г-жа Нинова се изживяваше като премиер през последния един месец. Говореше така убедена, че ще спечелят, че не знам как да илюстрирам това поведение, освен с един лаф на Слави: „Не казвай „хоп”, преди да си скочил!”  А тя каза „хоп” няколко пъти, и направи „салто” преди да скочи. Като прибавим към това репликата за демокрацията, която ни е отнела много,..какво повече да кажа?!.. Да се държиш така, при положение, че  преди това си бил в СДС на Иван Костов и на 27 години си бил представител на голямо държавно дружество с огромни пари, след което да твърдиш, че си „ляв”... Не знам какво да кажа, освен че  това политическо „номадство” - от крайно дясно в крайно ляво, е неприемливо за хората.

-    Вие очевидно приписвате грешките на БСП персонално на г-жа Нинова?..

-    Ами, то нямаше друго лице - тя водеше цялата кампания на БСП. Тя говореше и глупавите и умните неща, тя пускаше тезиси, тя им издаваше „постановления”, тя яздеше кон и т.н. До голяма степен отговорността за този резултат си е персонална, в случая. Това е мое мнение, разбира се.

-    А защо според вас ГЕРБ спечели? Нима срещу тях няма негативи в обществото?

-    Нямаше алтернатива в момента. Наистина няма политическа сила или човек, който да е излязъл напред, за да привлече вниманието.

-    Да разбирам ли, че гледате на този успех на ГЕРБ като на „служебна” победа”?

-    Не, не бих казал, че е така – има хора, които си ги харесват. Също така съм убеден, че има хора, които гласуваха за тях, защото ги мислят за дясна партия. И БСП внушаваше същата теза – че ГЕРБ  са десни. А моето мнение е, че те изобщо не са десни. Изобщо „дясно” и „ляво” в България, като идеология, е формално, според мен. Защото нито БСП, когато са били на власт, са се държали като лява партия, нито ГЕРБ са дясна партия. И практически, легитимирайки се като дясна партия, много хора се подвеждат, че при целия цирк наоколо, който виждат примерно при реформаторите, ако искат да изберат нещо в дясно, нямат друг избор освен ГЕРБ.

-    Какво коалиционно правителство очаквате?

-    Не знам, да Ви кажа. Коалиция с БСП е невъзможна – на крайни позиции са в риториката си, а и не би била приета такава коалиция. Ако пък ГЕРБ влязат в коалиция с т.нар. патриоти, на които в Западна Европа им викат „фашисти” заради поведението им, това не знам как ще се възприеме в Европейския съюз. Коалиция с ДПС, след всичко което се знае в обществото за един Делян Пеевски, например, и за обръчите от фирми, си е направо гаф, а пък с Марешки – той е „недостатъчен” за съставянето на правителство. Така че, не знам какво ще правят ГЕРБ. Всякаква коалиция, според мен, казано направо, е отвратителна. Предполагам, че единият вариант е ГЕРБ е да направят правителство на малцинството, а другите партии да се правят на луди, да се спазарят с тях и да ги подкрепят. Но ако стане така, това ще е някакъв „пазарлък”. Ако примерно ДПС ги подкрепя, както предишните мандати, влизайки и излизайки от залата, това пак ще са някакви пазарлъци. Нищо няма да е чисто и ясно.

-    Кой според Вас ще е премиер?

-    Предполагам, че Бойко Борисов. Той го е и заявил. Не прилича на човек, който ще се откаже от премиерския пост. Но проблемът не е в това. Проблемът е, че избирателната система, такава каквато е, ще „изплюва” това, което виждаме сега – едни  и същи партии, едни и същи хора – при това нежелани, да правят договорки помежду си. Няма практичен, реален избор в момента.

 - Обърнато към референдума, с картината която очертавате, явно доказвате неговата наложителност. Така ли да го разбираме?

- Ами, да. Тези, хора които го отричаха, твърдяха че мажоритарната система ще убие малките партии. Интересно сега, пропорционалната система какво направи с малките им партии?! – Да не би да ги „възкреси”?! Или ги „погреба” още веднъж?! Два милиона и половина българи казаха „да” за референдума. Подобен вот, ясен  и конкретен, в България не е имало никога. Ако беше мажоритарен изборът, една част от тия дето пак са вътре в парламента, нямаше да са там. Да не говорим за темата субсидии. Това нещо можеше да го промени още предишното Народно събрание, когато гласуваше бюджета. Можеше да гласуват, че от 14 лева става 1, и нямаше да има проблем. Това, което направи с отказа си от субсидия партия „Възраждане” ме изненада, но показва, че хората, малко или много, почват да си променят мисленето.

- Това знак ли е, че по-бедните партии партии са по-склонни да бъдат щедри?

- Не мисля, защото ако помните от „Глас народен” си взеха парите, нали?!

- Стабилен ли ще е според Вас бъдещият кабинет или Ви задавам глупав въпрос?

- Аз не мисля, че някой си прави илюзиите, че тоя кабинет ще е стабилен. Най-вероятно ще се опитат да правят страхотни „лупинги” заради предстоящото ни председателство на ЕС догодина. Другият вариант е да има някакъв социален мир за легитимация на тая власт. А най-доброто би било да приемат референдума и още преди председателството да има избрани парламент и правителство преди догодина. Защото аз съм убеден, че след един референдум конфигурацията в парламента ще бъде много по-различна и правителството много по-стабилно. В момента гласувахме и всички сме отвратени от крайния резултат. И това ни се случва за n-ти път. Къде е логиката?!     

- Аз бих Ви попитала тогава как тълкувате това, че Бойко Борисов подкрепя Вашия референдум, при положение че допускате, че той ще се обърне и срещу него?

- Аз не знам какви са мотивите на ГЕРБ и не искам да гадая, защото е важен крайният резултат.

- Ако не е популизъм, не допускате ли, че може да е някаква „постановка” с подигравателен характер?

- Възможно е, нямам представа. Вижте, то ще стане ясно с делата им.  Сега се говори едно, те ще се съберат след има-няма два дена, и ако не почнат да работят, на втората седмица отиваме да им припомним какво са приказвали. Ние помним, не сме чак толкова глупави да забравяме за две седмици кой какво е приказвал.

- Май доста политици си мислят, че страдаме от амнезия...

- На тях не им пука. На повечето политици, с които съм разговарял, просто не им пука. Те не ни броят за нищо. Представете си, че сте овчар и имате едно стадо овце – ще ви интересува ли дали овцата е щастлива в тая кошара, или нещо друго?! И затова журналистите държат голяма отговорност. И тия, дето като нас са под някаква форма в публичното пространство. Длъжни сме да ги казваме тия неща. През последните няколко години имаше огромно мълчание. А ако тия неща се казват, показват и говорят ясно, българските граждани ще са наясно какво се случва. А не да се пише само колко коли са катастрофирали и кой си е навехнал крака. Вижте колко е унизително това.

-  Кои според Вас трябва да са приоритетите на бъдещото правителство?

-  За мен има три основни приоритета, и те са изброени в референдума. Четвъртият е да се въведе електронното гласуване. И да не се правят на ударени, защото имаше всенародно допитване по тия въпроси.

- А кои са според Вас най-големите проблеми пред страната ни?

- Ние имаме проблем на централно ниво – сбъркана е цялата система на избиране и на управление.

- А не е ли важен според Вас на първо място националният въпрос? 

- А според Вас как да имаме национална стратегия, като избираме хора, които за голямо съжаление, една голяма част от тях са нискоинтелигентни и нискообразовани?! Как аз да делегирам права на такива хора да взимат решения от мое име?! Ние в момента делегираме права на хора, които не са достойни за това. Представете си, като журналист, да работите в една редакция, в която главният редактор е некадърник. Ами, и с държавата е същото. Резултатите са ясни.

- По кои теми в дневния ред на обществото според Вас трябва да има национален консенсус, въпреки партийните различия?

- Ние имаме нужда преди всичко да знаем кои сме – че сме стара и горда нация. Защото цялото дърлене между партиите, гарнирано с краденето, довежда до неща, да речем, като ДПС. И няма защо да питат някои „Кой, кой?”, защото всички знаят кой е той и кого си имат в тая партия, кои фирми притежава Делян Пеевски – формално или не, и т.н. Тоя човек затапва цялата икономика и ние си траем! А не трябва да си траем срещу тези и подобни неща. Оттам нататък другите работи ще си ги свършим. Българинът, когато става въпрос за национална независимост, е показал какво може – отива да се бие на фронта. Но сега имаме такива базисни неща, върху които трябва да постигнем национален консенсус и оттам нататък ще се справим. Живеем в сложна международна обстановка. Турция ни е съседка. Ние не сме французи или англичани, които са на хиляди километри от турската граница  и никога не са били под турско робство, за да могат да гледат „широко скроено” на ставащото в момента. Аз съм убеден, че ако се проведе едно допитване до народа - при една кризисна ситуация на кого можем да разчитаме, хората ще посочат Русия. Това се дължи на исторически факти  и наслагвания в мисленето, на психология ако щете.

- И накрая да Ви питам какво става с Вашето предаване?

- Ние няма да променяме нищо. Ако има нещо, което трябва да се каже, ще намерим формата, под която да го направим. Ще продължим да бъдем актуални за деня.

Тошко Йорданов  е сценарист и главен редактор в “Шоуто на Слави” от 2000 година досега, а преди това  - още от времето на студентското „Ку-ку”, е участвал във всички проекти на Трифонов, като „Каналето”, „Хъшове” и др., както и във всички телевизионни формати на неговата продуцентска фирма „Седем-осми”. Йорданов е сред инициаторите на националния референдум, по-известен като Референдума на Слави, за промяна на политическата система в България.