Искът за касиране на вота беше подготвен от Националния фронт за спасение на България и РЗС, но тъй като двете партии нямат депутати, документите бяха внесени от ГЕРБ. 

Аргументите бяха, че в деня на вота в секционните избирателни комисии в Турция е имало дописване на избиратели под чертата без право на глас или валиден документ за самоличност, а в някои сериозно е бил надхвърлен технологичният максимум за възможен брой гласуващи.

В решението на КС, с което се отхвърля искането, обаче се казва, че твърдението, че изборният процес е протекъл при многобройни и груби нарушения на Конституцията и Изборния кодекс не се подкрепя от представените доказателства.
Според съдиите вотът може да бъде обявен за незаконен, ако са извършени толкова тежки нарушения, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат.

Експертиза, на която се позовава КС, показва, че вотът в Турция е бил легитимен, налице е значително подобрение в качеството на работата на избирателните комисии и почти пълна липса на нарушения и несъответствия. Изключения правели само секциите, в които са гласували повече от 935 избиратели и 3 секции с протоколи с непълни лични данни.

В мотивите, публикувани на сайта на КС, пише още, че твърдението на вносителите, че отпечатването на около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд извън общата поръчка води до съмнение, че е било възможно манипулиране и фалшифициране на изборния резултат, не е подкрепено с никакви доказателства.

"Съвсем произволно народните представители правят извода, че наличието на по-голям брой бюлетини от първоначално предадените на отделните СИК, който е отразен в съответните протоколи, е резултат от „частично успял опит за манипулация на вота”, аргументират се от КС.

Магистратите подчертават, че съмненията не депутатите не се основават на никакви конкретни доказателства, а по-скоро на информация, изнесена от различни медии.

Законът за Черноморското крайбрежие

С 8 на 4 гласа КС обяви за противоконституционни и два текста от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които предишният парламент създаде възможност за строителство върху пясъчни дюни и други крайбрежни зони.

Делото бе образувано по искане на президента срещу текстовете, които дават възможност за отклонение от общия принцип, че разрешение за урбанистична намеса може да се даде само при наличие на влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), а именно - за важни инвестиционни проекти да се позволи застрояване и само при наличието на подробен устройствен план (ПУП).  

Според Росен Плевнелиев законът не създава достатъчно гаранции, че промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии в зона "А" и "Б" ще става при баланс между насърчаване на инвестициите, развитието на регионите и условия за опазване на крайбрежието.  

КС приема мотивите на президента.

"Гаранциите от екологично естество или ги няма в закона, или са твърде спорни, включително и поради многопосочното и кръстосано действие на различните уредби по урбанизация и устройство на територията и нейните зони", пише в мотивите на КС.