С декларации от парламентарната трибуна депутатите от "Има такъв народ", "Възраждане" и БСП реагираха остро срещу идеята да бъде променен националният празник на страната ни - 3 март. 

На 23 юли т.г. от "Продължаваме промяната-Демократична България" представиха предложенията си за промени в Конституцията. Една от идеите е 24 май да стане национален празник и да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата. 

Защо 3 март е проблемна дата в българската история, попита депутатът от "Има такъв народ" Ивайло Вълчев в декларация от парламентарната трибуна. Не пипайте историята, защото тя не е бюджет, който може да се нагласи според конюнктурата, призова той.

Ивайло Вълчев започна декларацията си с разказ за опълченеца Петко Милев, погребан в двора на стара църква в село Добри дял на 20 км от Велико Търново. Петко Милев е получил привилегията да бъде погребан в двора на църквата, защото три пъти е бил хаджия, посочи той. Ходил три пъти до Божи гроб, защото е искал да намери успокоение за вина, която е смятал, че има към един своя боен другар, отбеляза депутатът.

"По време на една битка Петко Милев, както и мнозина около него остават на един връх без муниции, без патрони, без подкрепа, само с едно знаме над главите си и с врага пред себе си. Но Петко Милев и останалите живи не напускат боя. Петко Милев е първият, който вдига тялото на свой убит другар и го хвърля надолу от върха върху прииждащите врагове. После вече за това се пишат стихове, но тогава това е било просто част от една битка, в която живите и мъртвите побеждават заедно", разказа Ивайло Вълчев. Опълченецът Петко Милев, погребан в църквата на село Добри дял, е мой прапрадядо, добави той. 

Депутатът от ИТН Ивайло Вълчев

Снимка: БТА

"Бих искал и мен да ме погледне някой в очите и да ми обясни защо 3 март е проблемна дата в българската история. Аз с цялата си морска, дунавска, търновска, балканска, тракийска, одринска кръв, с цялата си българска и славянска душа и с целия си евроатлантически разум не мога да разбера къде е проблемът в 3 март", каза Ивайло Вълчев. 

Можете да променяте празниците, достатъчно много сте, но не можете да промените историята, коментира той. По думите му хубавото и страшното на историята е, че тя вече се е случила и никога политиката не е успявала да победи историята. И други преди вас са се опитвали да зачеркват дати от календара и да вадят думи от песни, за да не се обиди някой, в крайна сметка не са успявали, отбеляза Ивайло Вълчев.

"Вижте колко е странно - едни искат да забравят заедно с кого сме воювали, други искат да забравят против кого сме воювали, да не вземе да се обиди някой, накрая ще искате да забравим и че въобще сме воювали за страната си. Но дори в онази песен, която всички пеем на 24 май се казва, че мечът е бил преди словото", коментира депутатът от ИТН. 

С това, което правите, създавате дефицит в българската памет и в българското национално себеусещане, дефицит, който вие не знаете как, но, слава Богу, българите знаят и винаги са знаели как да възстановят, каза още Ивайло Вълчев. 

Борислав Гуцанов от БСП

Снимка: БТА

С декларация от парламентарната трибуна Борислав Гуцанов от БСП също се противопостави на идеята с промени в конституцията да бъде променен националният празник. 

С учудване и недоумение разбрахме, че ПП и ДБ с лекота са решили да сменят националния празник, заяви той. И отбеляза, че в Канада може и да не знаят нищо за 3 март, но тук тази дата има огромно историческо и политическо значение. Гуцанов настоя, че без 3 март страната ни нямаше да я има на картата на Европа, нямаше да има български химн и всичко щеше да е част от Османската империя.

"Предлага ни се да забравим и обречем на забвение националния ни подвиг и способността сами да извоюваме независимостта и свободата си, и впоследствие да се самоуправляваме", настоя депутатът. Според него новото управление се е самозабравило за пореден път. Обвини ги, че са забравили какво е наложило дебаркацията, която направиха на Росенец и бързо се върнали и прегърнали с ДПС. 

"Моля ви да се опомните. Нали не искате да останете в историята като най-големите безродници и предатели", обърна се той към мнозинството. 

Гуцанов припомни, че промяната на празника може да стане и по друг път, не само през Конституцията. Според него за хората от Шипка, Батак, София, това има голямо значение, защото помнят какво е било и няма да простят това национално предателство. Продавате българската история, настоя той. 

"Уважаеми, или по-скоро неуважаеми колеги, вие сте склонни да жертвате всичко родно за пореден път, да сложите наколенки, пред кого, може би и вие не знаете", продължи с атаката социалистът. Според него авторите на идеята явно не познават историята, което може би е единственото им оправдание, иначе просто искали да разделят българския народ като противопоставят два важни празника. 

"За пореден път ли искате да разделите българския народ и нация? Не виждате ли, че имаме нужда от обединение и единение? Дали не искате да скриете промените в конституцията и националните предателства от последните 2 седмици като отварянето на военни складове и даването на оръжия? Да ви припомня ли какво направихте с енергетиката? Колко неща успяхте да предадете и продадете само за няколко седмици, дали това разделение не е за да скриете тези безумства и национални предателства?", попита Гуцанов.

Той заподозря, че искат по служебен път да се доберат до местната власт , защото с тези "прегръдки, сватби и целувки няма да има кой да гласува" за тях. 

Накрая депутатът от БСП призова за смирение и разум. Историята е тази, която ще ви съди, спрете се малко, вие сте опасни за България, завърши той декларацията си. 

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов

Снимка: БТА

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза, че "пипането на датата" показва омраза към всичко българско и това може да доведе до гражданска война.  

Без 3 март нямаше да има България, нямаше да има български народ, който да празнува 24 май. И той, както и Вълчев, разказа историята на своя род. Костадинов посочи, че в началото на 1878 г., след като вече е подписан Санстефанският мирен договор на 3 март, руските войски започват да се изтеглят от Източна Тракия и след тях вървят кервани с бежанци, следвани от башибозук.

Костадинов разказа, че прарадядо му е едно от децата, които успяват да се спасят от клането в странджанското село Крушево, близо до границата с България. По думите му очевидно спасяването им е било изключително случайно, защото те се лутат в гъстата странджанска гора няколко дни и след това са намерени, почти умрели от глад и жажда в гората, вече от другата страна на границата.

Само три деца оцеляват, едно от тези деца, на осем години тогава, което загубва целия си род, е моят прапрадядо, който се е казвал по същият начин, както се казвам и аз - Костадин Тодоров Костадинов, посочи лидерът на "Възраждане". Аз и още милиони българи сме на този свят и сме тук, сега и имаме българска държава, и имаме парламент поради една много проста причина - защото имаше 3 март, заяви той.

Трети март е не просто национален празник на България, той е символът на българската свобода, той е денят на свободата, каза Костадинов. "Да, при нас свободата и независимостта се различават и някои умели, политически, нечистоплътни спекуланти си позволяват да използват този факт и да пипат с мазни, мръсни пръсти българската история и да се гаврят с нея. Само че истината е една и тя е много проста - независимо какъв е бил статутът на българската държава след 3 март 1878 г., тя е факт, в нея не е имало турски войски и българите, когато са били подгонени и са бягали от турските кланета, е имало къде да отидат, имали са свой национален дом", коментира той.

Тази история, която разказа г-н Вълчев, тази история, която разказвам аз, може да бъде разказана от милиони българи, затова посягането на 3 март е нещо, което наистина е "изключително негодническо", коментира председателят на "Възраждане". Той посочи, че откакто е станала ясна идеята за промяна на националния празник, хора, с които е разговарял и са се свързали с него, призовават едно единствено нещо - да не "се пипа" 3 март. Костадинов призова да не се допуска разделение в обществото.