Христо Иванов очерта три задачи на конституционните промени
"Независимост на съда, ефективна и отчетна прокуратура и намиране на правилното решение за служебните кабинети"
Проектът, който стои пред вас, си поставя за цел да реши следните въпроси - да постигнем европейския стандарт на независимост на съда. Свързано с това ние трябва да решим проблема за прокуратурата, за това да имаме деполитизирана, независима, отчетна демократично и ефективна прокуратура, държавно обвинение. Това заяви Христо Иванов от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), като представител на вносителите на предложенията за промени в Конституцията, които днес Народното събрание разглежда на първо четене.
Не, няма война срещу прокуратурата и прокурорите, има грижа за това държавното обвинение да заеме своята подобаваща роля и да изпълнява своята функция от обществено-политическа значимост за това България да има законност и усещане за законност, заяви Иванов.
Независимост на съда по европейски стандарт, ефективна и отчетна прокуратура - това са фундаменталните ни задачи, както и намиране на правилното решение при разглеждане на модела на служебните кабинети, така че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата, обобщи той.
Имаме конкретни текстове, които са покана за дебат и искам да благодаря на комисията по конституционни въпроси за проведените дискусии, каза Иванов. Надявам се, след като днес мине прагът на първото четене и Народното събрание се ангажира, че Конституцията наистина ще бъде променена в тези посоки, ще започне работа по уточняване на текстове, допълни той.
Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани, всички добронамерени, конструктивни критики трябва да бъдат чути и ще бъдат чути, заяви Христо Иванов. Започнаха общи становища и становища, които се допълват и имат общи теми между организациите на съдиите и прокурорите, отбеляза той. По думите му това вече е изключително добър знак, че реформата започва да намира правилния път, защото започват да виждат обединение на професионалната общност около тези и около позиции. Той декларира, че ще се отнесат с особено уважение към такъв тип становища.
Иванов коментира, че реформата започва с промяната в Конституцията, но тя не може да завърши с нея. След промените в Конституцията, които ще дадат голямата рамка, ще трябва да се промени устройственият закон на съдебната власт, след това ще бъдат избрани новите състави на органи на съдебната власт и заедно с тях ще последва работа по процесуалните закони, най-вече по Наказателно-процесуалния кодекс, посочи той.
Прокуратурата тепърва ще трябва да изгражда своя вътрешен организационен модел и тук много внимателно ще чуем всички гласове по отношение на статута на главния прокурор, по отношение на призива да се помисли някаква роля на тази фигура по отношение на стандартите в прокуратурата, каза Иванов и добави, че трябва много внимателно да се намери този баланс.
Според Христо Иванов като дефинират политическите цели на промените в Конституцията, трябва да изходят от една древна сентенция, че правосъдието е основа на държавността. Когато в сърцевината на измененията, които предлагаме, стоят въпросите, свързани със статута на съда и органите на съдебната власт, това е, защото ние трябва да завършим консолидацията на българския суверенитет и стабилизацията на парламентарната демокрация в България, заяви той.
Иванов отбеляза, че доскоро страната ни е била обект на три инструмента за мониторинг на правовия ред в страната и това е абсолютно безпрецедентно в ЕС. Фактически нашите най-близки партньори в ЕС и в Съвета на Европа продължават да изказват загриженост и препоръки относно състоянието на правосъдието и върховенството на правото в България, коментира той. Нещо повече, България е страната с най-много санкции, наложени по "Магнитски", посочи Иванов. Когато в една страна няма доверие, вътрешно и външно, във възможността ѝ да налага закона и да въздава независимо и ефективно правосъдие, това "се изражда" в постоянни политически кризи и нестабилност, коментира той. По думите му българската политическа система е преследвана от една карма на постоянната невъзможност да се реши проблемът със съмненията за корупция по системен начин. Нямаме обективен механизъм, който да се ползва с доверие от цялото общество, който да разрешава тези въпроси, смята Иванов.
В началото на дебата не беше прието предложението на "БСП за България" те да се предават пряко по БНТ и БНР. Наистина ли искате да скриете дебата за българската Конституция от българските граждани, попита заместник-председателят на парламентарната група (ПГ) на левицата Георги Свиленски и призова депутатите: "Хора, осъзнайте се, цяла България сега вази гледа".