11:55 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

КСНС реши: Правим целеви Фонд за модернизация на българската армия (видео)

План-програма за инвестиции във Въоръжените сили до 2032 ще изработва кабинетът

Снимка: Булфото

КСНС реши: Правим целеви Фонд за модернизация на българската армия (видео)

План-програма за инвестиции във Въоръжените сили до 2032 ще изработва кабинетът

19:11 | 15 февруари 2022 | Редактор : Рая Георгиева 194 6755 Снимка: Булфото

Изпълнителната власт да сформира целеви Фонд за модернизация на армията и да предложи инвестиционна план-програма за развитието на Въоръжените ни сили с хоризонт 2032 г. - това реши КСНС при президента след повече от 5 часа заседание.

Президентът Радев

В заседанието, посветено на рисковете пред страната ни заради кризата в Украйна, участваха президентът, председателят на НС, лидерите на парламентарните политически сили, министри и ръководители на спецслужби, както и началникът на отбраната.

По време на Съвета са били констатирани дефицити в състоянието на Въоръжените ни сили и е направен изводът, че армията ни не е достатъчно модернизирана на фона на факта, че страните от регион "заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение".

"Очертани бяха областите с дефицити и технологично изоставане, породени от недостатъчно финансиране", обобщи позицията на участниците в заседанието президентът.

"Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО", подчерта Румен Радев.

Според него модернизацията на българската армия не съответства на съвременните изисквания, констатирано е забавяне в изпълнение на договора за придобиване на нов боен самолет, а проектът за придобиване на бойна машина за пехотата е прекратен.

"Темпът на модернизацията на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано", обобщи държавният глава и върховен главнокомандващ.

"В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива", подчерта върховният главнокомандващ.

Участниците в заседанието са се обединили около няколко предложения.

"Първо, изпълнителната власт да предложи промени в законите, позволяващи ускоряване на процедурите за модернизация на Въоръжените сили и преодоляване на некомплекта и издигане на престижа на военната професия", съобщи президентът.

И изреди останалите стъпки, които ще предприеме държавата, за да обезпечи модернизацията на армията и сигурността на страната.

"Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника и преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия", е първата задача, която получиха управляващите.

Второто решение на КСНС е изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии "Инвестиционна план-програма до 2032 г.", съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България, обяви президентът.

"Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. "Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г." така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.", прочете третия приоритет Румен Радев.

Министерският съвет е натоварен със задачата и да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

"Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски", е другото решение на участниците в КСНС.

"Министерският съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната", добави още към решенията президентът.

Решено е още изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО.

Участниците в КСНС са се обединили около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства.

Представители на политическите сили в НС коментираха без разнобой в позициите решенията на заседанието при президента.

Политическия консенсус по отношение достигане на 2% от БВП за отбрана потвърди и Десислава Атанасова.

Снимка: БТА

"Взехме решение, което препотвърждава позицията на всяка една от парламентарните сили, че ще се работи за по-сериозен бюджет за отбрана до достигане на 2 процента от БВП до 2024 г.", каза председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова след заседанието.

Средствата, които са отделени от републиканския бюджет в последните години, са направили възможно плащането на самолетите F-16, коментира Атанасова и посочи, че преди това никой не е действал в тази посока.

Тя отбеляза, че тепърва предстоят разговорите за следващите осем F-16, но все още нямаме готовност с ремонта на "Граф Игнатиево".

Надяваме се всички дипломатически усилия да дадат резултат, защото в противен случай България ще бъде пряко засегната, каза Атанасова относно конфликта около Украйна.

Атанасова посочи, че са обсъдили и проблем с възлагането на обществени поръчки над 100 млн. лева, защото тези решения по закон задължително се одобряват от Народното събрание. "Това е въпрос, който тепърва ще обсъдим, при всички положения трябва да е ясно чия е отговорността, ако ще се харчат средства без санкция на Народното събрание", коментира тя.

"Надяваме се всички дипломатически усилия около Украйна да дадат своя резултат, защото в противен случай България ще бъде пряко засегната", коментира още тя. "В близост сме до точката на евентуален конфликт, има редица икономически, политически предизвикателства, които могат да бъдат поставени пред държавата", посочи Атанасова.

Снимка: БТА

Лидерът на ПГ на "Има такъв народ" Тошко Йорданов коментира, че темата на КСНС е била по-скоро за българската армия. На въпрос за новините около Украйна, той коментира, че от днешния ден те са по-успокояващи, "поне това излиза публично".

"Фокусът беше върху дългосрочните нужди за това модернизацията на армията най-накрая сериозно и пълноценно да стартира, за което имаше подкрепа и това е много важно", каза председателят на ПГ на "Демократична България" Христо Иванов пред журналисти.

Снимка: БТА

"Всички разбират, че в тази среда, в тази ситуация ние трябва сериозно, пълноценно и дългосрочно да инвестираме в цялостна политика за модернизация на армията. Така че очакваме Министерството на отбраната да предложи необходимите проекти при ясната приоритизация, за да могат те да бъдат подкрепени", заяви Иванов.