Генчовска: Първо РСМ да вкара българите в конституцията, после преговори за ЕС

Външният ни министър няма да пътува в Украйна

11:00 | 26 април 2022 | Редактор : Калин Каменов 102 6179 Снимка: БТА/AP

Наличието на българско малцинство в Северна Македония да бъде записано в конституцията на бившата югорепублика е условие, което е залегнало в декларацията на българското Народно събрание и в решението на КСНС и за нас това е условие, което Скопие трябва да изпълни. На този етап първо идва то, а чак след това - преговори за присъединяването на Р Северна Македония към Европейския съюз.

Македонският въпрос

Това заяви пред журналисти външният министър Теодора Генчовска преди началото на форума "ЕС среща Балканите", организиран от евродепутата от ДПС и президент на АЛДЕ Илхан Кючюк и Атлантическия клуб.

Гости във форума са еврокомисарят по съседството и разширяването Оливер Вархей, помощник генералният секретар на НАТО Байба Браже, Федерика Могерини, ректор на колежа на Европа и върховен представител (2014-2019 г.) на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, изпълнителният директор на Европейския либерален форум Даниел Кадик, президентът на Атлантическия клуб в София д-р Соломон Паси, вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишина и др.

"Не знам какви сигнали е дал премиерът, но това е позицията ни", добави външният ни министър.

С тази позиция тя ще запознае и еврокомисаря по разширяването Оливер Верхеи на срещата им по-късно днес.

Генчовска посочи още, че тя няма да бъде част от българската делегация, която утре ще пътува в Украйна.

Външният министър отново прехвърли към министерствата на икономиката и отбраната въпроса дали през фирми посредници София предоставя оръжие на Киев.

"България последователно подкрепя европейската перспектива на Украйна", заяви министър Генчовска при откриването на форума.

"Агресията на Русия срещу Украйна поражда изключителни предизвикателства пред целия демократичен свят", каза още българският външен министър.

По думите й конфликтът има много предизвикателства, свързани и с асиметрични заплахи по отношение на сигурността и стабилността на целия свят. Генчовска посочи, че сме свидетели на погазване на принципите на международното право и то от страна, която е постоянен член на Съвета на сигурност на ООН, страна, която е ядрена сила.

"С методите на войната се прави опит силово да се ограничи правото на една независима държава да определя своето бъдеще и своята външна политика", посочи Теодора Генчовска. По думите й агресията е заплаха и за всеки един от нас и за нашата обща свобода.

"Отговорността за тази война тежи на раменете на Русия, а наш дълг е да извлечем уроци от онова, на което сме свидетели", добави Генчовска.

Тя припомни, че в заключителното комюнике на извънредната среща на върха на НАТО през март всички участници са се обединили да се противопоставят на опитите на Русия да унищожи основите на международната сигурност и стабилност.

"Независима, суверенна и стабилна Украйна е от ключово значение за нашата евроатлантическа сигурност, посочи българският външен министър. - България в последните години подкрепя европейската перспектива на Украйна. България винаги е подкрепяла интеграцията на всички шест държави от Западните Балкани. Тя е най-мощният двигател на преход към демократично управление и пазарна икономика. Същевременно интеграцията сама по себе си не може да се разглежда като антидот, антидотът е в самите ценности".

"Високо оценяваме политическата смелост на държавите от Западните Балкани, които се присъединиха към санкциите на ЕС като израз на тяхната решителност да се присъединят към общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Призоваваме за намиране на начини за намаляване на социално-икономическата цена, в частност и приобщаването им към общата схема на ЕС за закупуване на природен газ", каза още тя.

"Стабилността на нашите съюзници от Черна гора, Албания, Република Северна Македония е гарантирана от колективната сигурност на Алианса. Основен фокус на усилията е стимулирането и съживяването на европейската интеграция на Босна и Херцеговина и на Косово. Тези две страни имат най-ниското ниво на сигурност в региона. Босна и Херцеговина и Косово все още нямат признат статут на страна кандидат за членство, а гражданите на Косово са последните в региона, за които все още се изискват визи", добави тя и допълни, че България многократно се е произнасяла за визовата либерализация за Косово.

"Подкрепата ни за европейската перспектива на Западните Балкани е категорична, но не и безусловна", каза Генчовска.

"С нашите най-близки съседи от Скопие сме в непрекъснат контакт, водени от съвместния стремеж за преодоляване на изкуствените разделения, създадени от времето на Югославския режим . Влагаме ресурс и политически капитал в опит да намерим взаимноприемливи решения, които да позволят на интеграционния процес на Скопие да се развива върху здрави основи. Изграждането на предсказуеми и лоялни отношения обаче е сложен процес, изискващ политическа воля и зависещ от конкретни резултати, а не от крайни срокове. Съвместната ни работа в това направление продължава", добави външният ни министър.

"Западните Балкани биха били по-стабилни и благоденстващи, ако са част от европейското семейство на споделени ценности, посочи Генчовска. - Неизменна остава подкрепата ни и за европейската перспектива на Грузия и Молдова".

Управляващите ще обсъдят изпращането на военна помощ за Украйна на коалиционен съвет по-късно днес. Към момента единствено от БСП остават твърдо против изпращането на оръжие и боеприпаси в Киев.

Теодора Генчовска изрази надежда управляващите да постигнат съгласие по темата. Вчера министър-председателят Кирил Петков обяви дарителска кампания в полза на Украйна, което предизвика разнопосочни реакции.

"Темата за европейската интеграция на Западните Балкани придоби друго измерение и се превърна във въпрос на сигурност", заяви евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк по време на форума.

Според евродепутата Европейският съюз трябва да даде статут на кандидат-член за ЕС на Украйна още през юни т. г. Кючюк посочи, че и днес чува скептични гласове, които казват - Украйна никога няма да бъде част от ЕС и никога няма да придобие статут на кандидат член.

"Точно обратното. В момент, в който ЕС е обединен за своите ценности, трябва да направи най-силната и най-голяма крачка, а именно да даде статут на Украйна като кандидат за член ЕС през юни. Аз очаквам европейските институции и най-вече Съветът на ЕС да бъде на висотата на своята отговорност", посочи Кючюк.

Той посочи, че в 21 век никой никога не би си представил, че границите могат да бъдат прекроени, но уви - днес се случва.

"Никога не бихме си представили 24 февруари, че суверенният избор на една страна да бъде част от това пространство, към което иска да принадлежи, е нарушено", посочи Кючюк.

По думите му кризата в Украйна и агресията на Русия са онази камбана, която трябва да прозвучи много силно и в европейските институции.

"Не просто Европа трябва да се реформира, а Европа трябва да погледне към страните от региона и към източното партньорство по съвсем различен начин, добави той. - Аз смятам, че българският национален интерес е всяка държава да членува в ЕС, каза той и добави, че уникалният български етнически модел е най-добрата основа, заедно с 15 годишния ни опит в ЕС, не просто да подпомагаме страните от Западните Балкани, а да ги водим. Ние и Румъния станахме част от съюза преди всичко заради усилията, които направиха предишно поколение политици заради Косовската криза".

По думите му днес Косово не може да получи визова либерализация.

"Гражданите не могат да пътуват, защото не са припознати от пет държави в ЕС. На тази политика е време да се каже не, ако искаме да бъдем съюзът, който движи напред световните дела , е време да обединим всички усилия", добави Кючюк.

ИЗБРАНО