Финалният проект на ГЕРБ: Референдум одобрява новата Конституция

Жалба до КС - само след изчерпване на всички съдебни инстанции

Снимка: БТА

Финалният проект на ГЕРБ: Референдум одобрява новата Конституция

Жалба до КС - само след изчерпване на всички съдебни инстанции

11:55 | 3 септември 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 350 14738 Снимка: БТА

Проектът за нова Конституция, който управляващите успяха да внесат вчера с помощта на гласове от "Воля" и независими депутати, съдържа дребни редакции в сравнение с първоначалния вариант, огласен от ГЕРБ преди две седмици. Най-съществените са няколко - одобряването на изцяло нова Конституция или на сериозни промени в нея да става на референдум, за значителни промени в основния закон да се иска мнозинство от 4/5 от народните представители, както и по-ясен регламент за индивидуалната конституционна жалба.

Промени в Конституцията

Окончателният проект (целия текст и кои са подписалите го депутати можете да видите ТУК) се отличава от първия и по това, че вече има преамбюл на Конституцията и основните права на гражданите са се върнали на предно място сред разпоредбите на основния закон. Все така сред първите разпоредби, за разлика от действащата Конституция, са изведени тези за химна и столицата, като този път и тази за герба е актуализирана според настоящия вид на този основен символ на държавата.

Отпаднало е едно от най-оспорваните предложения, което даваше право на законодателна инициатива на бъдещите Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които трябва да заменят Висшия съдебен съвет. В окончателния вид на проекта обаче те все още продължават да се наричат така, въпреки множеството критики за неадекватност на подобни наименования, пише "Лекс".

Супермнозинство и референдум за нова Конституция

Както и в първоначалния проект, ГЕРБ и подкрепилите ги предлагат да отпадне Великото Народно събрание и обикновен парламент да може да приема нова Конституция и съществени промени в действащата. Това се съчетава с намаляване на броя на депутатите от 240 на 120.

Това супермнозинство - 96 души от 120 (или 192 при парламент от 240) ще се изисква за приемането на изцяло нов основен закон или когато Народното събрание решава:

въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
въпросите за изменение на чл. 11, ал. 2 и 4 и на чл. 63, ал. 1 и 3 от Конституцията (това са текстовете, които уреждат непосредственото действие на Конституцията, примата над международните договори, неотменимостта на основните права на гражданите и временното ограничаване на отделни права при война, военно или друго извънредно положение
въпросите за изменение и допълнение на правилата за изменение и допълнение на Конституцията.

Ако промените в Конституцията не съберат 4/5 от гласовете, но са получили поне 2/3, ще имат и втори шанс за гласуване.

А след това ще трябва да бъдат одобрени и на национален референдум от повече от половината от гласувалите избиратели при участие на не по-малко от половината от тях.

"Най-висшият гарант, който трябва да утвърди новия основен закон или промените в него при горепосочените хипотези, е народът. Цялата държавна власт произтича от народа и той може да я осъществява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Чрез националния референдум всеки един от имащите право на глас граждани осъществява принципа на народния суверенитет в неговата пълнота. Върховната санкция върху основополагащи решенията на конституционния законодател ще бъде в ръцете на гражданите. Гласът на хората за една нова конституция, утвърдили я чрез пряк и демократичен избор, ще ѝ вдъхнат нова природа. Тя ще се превърне в истински по своето предназначение и функция обществен договор, потвърден от най- високопоставената власт - волята на народа", пишат вносителите в мотивите си.

Жалбата до КС - само след изчерпване на всички съдебни инстанции

За разлика от първоначалния проект, внесеният в НС, съдържа ясни разпоредби за индивидуалната конституционна жалба.

"При съмнение за несъответствие между приложим закон и Конституцията, съдът, който разглежда делото като последна инстанция, по инициатива на заинтересованата страна или по свой почин спира съдебното производство и внася въпроса в Конституционния съд", предвижда ал. 2 на чл. 162.

А после урежда, че когато инициативата не е била уважена от съда, "или не е било възможно да бъде направена, тъй като окончателният съдебен акт е основан на закон, чието прилагане не е било обсъждано от страните, в двумесечен срок от приключване на делото, засегнатият гражданин или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на приложения закон". Уважаването на искането е основание за възобновяване на съдебното производство.

В мотивите си вносителите припомнят, че още през 1991 г. е имало идея за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но надделява мнението, че това може да се случи на по-късен етап, "след утвърждаване на българската демокрация като политическа стълб".

И заявяват: "Конституционният съд на Република България от създаването си до сега се утвърди като институция, защитаваща ефективно закрепените в нея основни права и свободи на гражданите и установения конституционен ред. Гражданите, следва в максимална степен да получат защита на техните основни права и свободи и от конституционната юрисдикция. Ето защо смятаме, че е настъпило времето за въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба, който да допринесе за засилване на правото на защита на гражданите и организациите".

Друга важна промяна е, че се дава право на адвокатурата да сезира КС не само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права на гражданите, но и на юридическите лица.

"Това е в съответствие с чл. 146, който предвижда, както и до сега, че адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси", обясняват вносителите.

В проекта е запазено първоначалното предложение за разделяне на ВСС на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите.

"Много често Висшият съдебен съвет не се възприема като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система от изпълнителната и законодателната власт. Това усещане е индикация за продължаващото недоверие в българското правосъдие и по-специално във висшия кадрови и административен орган. За това предприехме инициативата изцяло да отделим колегиите на Висшия съдебен съвет. Съставът на съдебните съвети ще бъде такъв, че ще гарантира тяхната независимост и ще им даде възможност за изпълняват своите функции ефективно", пишат вносителите.

И предлагат съдийският съвет да има 15 членове - в него да влизат председателите на двете върховни съдилища и 7 съдии, избрани от съдии и 6, излъчени от парламента. Прокурорският съвет пък да е с 11 членове - обвинител №1 и по петима от професионалната и парламентарната квота. Всеки от тях да има отделен инспекторат, е друга от познатите идеи на ГЕРБ.

Както е известно, друго предложение на ГЕРБ е мандатите на тримата големи в съдебната власт да се намалят от 7 на 5 години. Управляващите не са се отказали и от идеята си те да се избират от съответния съвет - на съдиите и на прокурорите, и да отпадне утвърждаването на избора от президента, който сега участва в процедурата с право на своеобразно вето.

Запазена е и идеята от началния проект Народното събрание да може да изслушва главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.

Защо ГЕРБ предлагат нова Конституция

Тъй като финалният проект, за разлика от първоначално огласения, съдържа мотиви, в него е посочено защо се предлага изцяло нов основен закон на държавата по следния начин:

"Необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености в самото начало на демократичния преход, при друг международен статут на страната ни, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да се отговори на предизвикателствата. Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата конституция нова може да бъде приета само от Велико Народно събрание. Свикването на Велико Народно събрание и приемането на нова конституция е необходимо, за да се засили доверието на гражданите в институциите. Според нас е време да се направи съществен анализ и оценка на новите обществени отношения във всякакъв план и те да бъдат уредени от Велико Народно събрание, чрез широко представителство на гражданите. Това представителство следва да отрази обществените очаквания и развитието на обществените отношения".

След обявяването на твърдите позиции на БСП и ДПС срещу приемането на нова Конституция и свикване на ВНС обаче този парламент не разполага с нужните 160 гласа, за да го направи.

ИЗБРАНО