Изказвания на двама президенти демонстрираха липсата на единство в ЕС за Русия: Румен Радев и Манюел Макрон. Интересното е, че и двамата ще посетят страната на Путин идния месец.

Макар президентството на двамата да е различно по права и задължения, позициите им са важни като огледало на европейските настроения по върховете.

Еманюел Макрон поздрави Путин за неотдавнашната му изборна победа, но заедно с това го призова да възобнови "с твърда ръка" борбата с химическите оръжия, след като на британска територия с нервнотоксично вещество бяха отровени бившият руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. За отравянето Лондон обвинява Русия.

Макрон изгони четирима руски дипломати и настоя руските власти "да хвърлят светлина върху всички отговорности, свързани с неприемливата атака в Солсбъри, и да възстанови категорично контрола върху евентуални програми, които не са били декларирани пред Организацията за забрана на химическите оръжия" (програмата за химически оръжия Новичок).

София не изгони руски дипломати, което Радев подкрепи с мотива, че като председател на Съвета на ЕС България трябва да провежда политика на диалог и баланс. Той даде пример с Австрия, която не предприе „наказателни мерки“ под предлог, че е домакин на ОССЕ. Виена обаче е традиционен посредник при международни конфликти и място за уреждане на кризи, каквото София не е.

Радев подчерта, че европейската солидарност не трябва да е сляпа и едностранна, че е замъглена прозрачността (основна ценност на ЕС). Макрон явно гледа на събитията с широко отворени очи и за него сякаш всичко е очевидно, за Радев обаче това не е така. Като „арбитър“ европейски дипломатически източник констатира: Всички в ЕС направиха същите констатации. Всички разбраха фактите по един и същ начин, но не всички реагираха по един и същ начин. Разделението в цифри е красноречиво: 19 страни членки на ЕС експулсираха от своята територия руски дипломати, 5 само повикаха посланиците си за консултация, а 3 не предприеха действия. При това положение ЕС много трудно ще стигне до обща позиция, ако трябва да обвини Москва.

Бойното кръщене на Макрон


Еманюел Макрон каза, че ударите на западните страни срещу Сирия са били успешни от военна гледна точка. Той добави, че операцията на САЩ, Великобритания и Франция на 13-и срещу 14 април "бе намеса на международната общност". Макар извън рамките на ООН участвалите в ударите страни – (постоянни) членки на Съвета за сигурност - са имали "пълна международна легитимност", изтъкна френският президент.

Генералът президент Румен Радев обаче смята, че военният ефект от съвместните американско-френско-британски удари по предполагаеми сирийски обекти за химически оръжия е пренебрежим, политическият ефект – предимно вътрешен за страните, нанесли ударите, икономическият – загуба на повече от милиард долара. Според него операцията в Сирия доказа, че ООН е все по-често пренебрегвана и това увеличава риска за света вместо да го намалява.

Обратно, Макрон е убеден, че трите страни са се намесили за честта на международната общност и защото "лагерът на правото бе станал лагер на слабостта".

Радев предупреди политиците да внимават с оръжията. По мнението му те се съблазняват да привеждат в действие самолети, кораби и друга техника, за да реализират своите политически амбиции. „И само едно изтърваване на нервите, една грешка и сме на прага на директен сблъсък“ Българският държавен глава е категорично за по-малко оръжия и повече диалог.

Макрон също е за диалог, въпреки че приведе в действие самолетите. Разговаря с руския си колега Владимир Путин часове преди съвместните тристранни удари в Сирия, премълча за тях, но се разбра, че вече са били задействани "определени механизми за избягване на конфликтите" и двамата са знаели, „че тази нова фаза ще започне скоро".

От избирането си през месец май миналата година Макрон винаги е горял от желание да демонстрира военната мощ на Франция. Той скъса с традицията, като направи дългото си преминаване по Шан-з-Елизе при встъпването си в длъжност, застанал в открит военен джип. Макар да е първият френски президент, който нито е служил в армията, нито е карал задължителна военна служба, той се е обличал в униформа на военновъздушните сили и е бил сниман да пристига с хеликоптер на ядрена подводница, напомни Анджелик Крисафис в "Гардиън".

Румен Радев, доскоро началник на българските ВВС, не се отказва да демонстрира военния си опит. Миналия декември, като гостува на Макрон, пилотира с носталгия многоцелеви изтребител "Рафал". Той е яростен фен на превъоръжаването на армията. Наскоро пък демонстрира физкултурни умения в българско поделение.

Какво ще си говорят с Путин?

И Радев, и Макрон ще посетят Русия във време на втвърдяваща се позиция на НАТО и ЕС към Русия заради случая „Скрипал“ и обвиненията за използване на химически оръжия от сирийската армия, подкрепяна от руската.

Макрон потвърди, че ще отиде в Санкт Петербург (за икономическия форум на 24-26 май), както е планирано. Там той ще се срещне с Путин, с когото ще обсъди разследванията на нападенията с химически оръжия, Сирия, Украйна. Франция не е обявила война на подкрепяния от Кремъл режим на Башар Асад, категоричен е Макрон.

За българския президент „точно във времена на конфронтация ние трябва да поддържаме диалога, да търсим общите интереси в борбата с тероризма и как да снижаваме това напрежение“.

Макрон (Франция) няма нужда от руска енергия, но според Радев основната цел на България е да постигне „диверсификация на газовите и енергийни доставки, на източници, и на маршрути, за по голяма сигурност, повече опции и по-ниски  цени“.

Радев ще бъде в Москва – по думите му - малко преди Деня на славянската писменост 24 май – на 21-22 май. За отношенията на Запада с Русия Радев е категоричен, че българският културен, световен и цивилизационен принос не може да става залог на политическо противопоставяне. Добре казано, но да му напомним думите на Путин, че славянската писменост е дошла от "македонската земя".

Може би Радев тръгва по пътя на Макрон, който разчупи статуквото във Франция с партията си „Република, напред". Българският президент още не е направил категорична заявка, но пред студенти бе категоричен: „ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаването на нови партии и аз ще разбера българските граждани“.