Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която възлиза на около 30%, показват данни от изследване на "Екзакта рисърч груп".

От агенцията отбелязват, че можем да очакваме реална активност в деня на вота, различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци, добавят експертите.

Настоящото национално изследване на "Екзакта рисърч груп" е осъществено от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" (максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%). Изследването е реализирано със средства на "Екзакта рисърч груп" като част от изследователската програма на агенцията.

Допитването показва, че категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 г. - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 г. са сигурни, че ще отидат до урните. Висшистите, жителите на градовете областни центрове, както и живеещите в селата по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват, отбелязват експертите от агенцията. 

От "Екзакта рисърч груп" коментират, че обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични, отчитат от агенцията. 

Електорални нагласи към 22 октомври

Попитани за кандидатите на коя партия/коалиция ще гласуват на парламентарните избори на 27 октомври, 26,7% от твърдо решилите да гласуват българи посочват ГЕРБ-СДС, 14,6% - "Продължаваме промяната - Демократична България", 14,3% - "Възраждане", 8,1% -"Алианс за права и свободи", 7,5% за "БСП - Обединена левица" и 7,3% - "ДПС - Ново начало", 6% - "Има такъв народ", 3,7% - МЕЧ, 2,8% - "Синя България", 2,7% - "Величие".

Според данните на "Екзакта" от това изследване, седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51-ото Народно събрание се състезават и три по-малки формации, които остават под 4-процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е партия МЕЧ, посочват от агенцията.

Графика: "Екзакта рисърч груп"

Оттам добавят, че ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат. Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и "Възраждане", данните от изследването показват, че "Възраждане" имат по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от "Възраждане" сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места - столицата и градове областни центрове, посочват от "Екзакта".

Според тях е трудно да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и "ДПС - Ново начало". Може да се коментира обаче, че в хода на кампанията "ДПС - Ново начало" успя да стопи част от преднината на АПС на Ахмед Доган, добавят от "Екзакта".

"БСП - Обединена левица" се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот, коментират социолозите.

МЕЧ, "Синя България" и "Величие" имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент, посочват от "Екзакта" и добавят, че МЕЧ и "Синя България" имат по-твърди електорални ядра, отколкото "Величие".

Според данните 91% от бившите избиратели на "Възраждане" от парламентарния вот през юни т.г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си отпреди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ - 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Протестният вот понастоящем най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте, посочват от "Екзакта" и добавят, че няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично, макар и в различна степен, "армията" на негласуващите у нас. В същото време намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията "не подкрепям никого", отчитат експертите.

Управление след изборите

Общо 71% от българите, участвали в настоящото проучване, не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление. Оптимисти са 29% от интервюираните. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, посочват от "Екзакта" и добавят, че подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на "Възраждане" (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на "Величие", посочват експертите.

Общо 42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление. Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите, показва още изследването.