В аналитичния материал, поместен на уебсайта на радиото, се привежда мнението на професора по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен, че този недостиг се дължи отчасти на факта, че България и Румъния имат малък опит в поддържането на демократични системи, съобщава БТА.

Експертът по история на Югоизточна Европа казва, че преди Втората световна война двете страни са били лишени от стабилна демократична база, а появилите се след това комунистически режими са задълбочили проблема, създавайки недоверие към публичните институции.

Според Хьопкен след падането на Желязната завеса липсата на демократични традиции е представлявала „голямо препятствие” пред обществата в България и Румъния.

„Да се очаква незабавното установяване на демократичен ред би било наивно”, заявява лайпцигският учен.

В анализа на германското радио се цитира и Франц-Лотар Алтман, професор по международни отношения от Букурещкия университет, който посочва, че Румъния и България се нуждаят от парламентарна култура и политическа дискусия. „Зад това се крие основната концепция, че моят политически опонент е враг, който трябва да бъде сразен с всички средства”, констатира Алтман.

„Дойче веле” допълва, че вследствие на всичко това политическите елити в България и Румъния проявяват тенденция да се съсредоточават главно върху укрепване на позициите си. „От тяхна гледна точка (на елитите) конституцията е символична формалност. Понякога поведението на тези елити е крещящо неконституционно. Чрез различни трикове те се опитват да подкопаят независимостта на съдебната власт, да ограничат правомощията на конституционните съдилища и да ерозират силата на публичните институции”, коментира радиото.

В анализа обаче се привежда предупреждението на професор Хьопкен към страните от Западна Европа да не се държат надменно към източните си съседи, както и припомнянето на професор Алтман, че западните демокрации често са имали „неловки подхлъзвания” в миналото.

Коментарът „Дойче веле” завършва с констатацията, че намесата на Европейската комисия е дала вече някои резултати - премиерите на Румъния Виктор Понта и на Унгария Виктор Орбан се отказаха от някои свои спорни ходове. „Има и признаци, че България гледа по-сериозно на проблемите с корупцията и организираната престъпност”, заключава германското радио.