Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които разширяват допустимите предели на неизбежната отбрана и променят санкциите при така наречените маловажни кражби. Измененията, внесени от Искрен Веселинов и група народни представители от от "Обединени патриоти", бяха приети единодушно със 106 гласа "за".

Вече няма да се счита, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато:

- нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище;

- когато е насочено срещу живота, здравето, половата неприкосновеност на отбраняващия се;

- когато е извършено от две или повече лица;

- когато е извършено от въоръжен човек или нощем.

Предложените промени са предназначени да направят уредбата на неизбежната отбрана ясна и разбираема не само за юристите, а и за всеки гражданин, който извършва защитно действие срещу непосредствено и противоправно нападение, мотивираха се вносителите.

От ГЕРБ обаче изразиха известни резерви.

"Едва ли не защитаваме бабата с оръжието, ама не точно, защото ако проникне някой в дома ѝ и тя не може да го използва, ние пък ще го въоръжим този някой", заяви Мануил Манев, цитиран от БНР.

Искрен Веселинов обаче подчерта, че в момента законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си. И допълни:

"Самоограничили сме се от много неща, които сме искали да направим, за да бъдем изцяло в духа на конституционното решение - това, което отмениха по времето на Костов промените. Смятам, че абсолютно конституционнокоректен е текстът и сме абсолютно съгласни да разширяваме пределите на неизбежната отбрана в много посоки".

Колегата му от партия "Атака" Десислав Чуколов пък обясни, че промените са наложителни:

"Трябва да се вземе това решение, защото е в интерес на българските граждани. Ясно ви е, че 5, 10, 100 човека ей сега да попитаме на улицата, ще кажат: "Да, това трябва да се промени". Ние отваряме точно този въпрос".

Втората част от законопроекта пък включва промени при т. нар. маловажните кражби и по специално - при какви условия някои престъпления срещу собствеността се наказват по административен път с глоба. Разпоредбата предвижда глоба от 100 до 300 лв. за някои маловажни случаи и други по-тежко наказуеми случаи на кражби. Условието е стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати, а предметът му да е възстановен или заместен.

С проекта се предлага да се предвиди, че освобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е със стойност до една минимална заплата, а не две. И второ - да се разшири една от забраните за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 218б НК. В момента от тази по-благоприятна възможност не може да се възползва деец, който в продължение на една година е извършил две или повече престъпления, ако общата стойност на предмета им е над 150 лв. Предложението на ОП беше това да е невъзможно "винаги, когато един деец е извършил две или повече престъпления в рамките на една година, без значение каква е имуществената стойност на вещите предмет на всяко едно от тези престъпления". Освен това те настояха глобата да бъде увеличена от 100 до 300 лв. на от 300  до 500 лв.

"Ако стойността на кражбите е до две минимални работни заплати (1100 лева), може да се приключи производството с глоба между 100 и 300 лева, като това може да се повтори или потрети, ако общата стойност на престъпленията в рамките на една година е под 150 лева", коментира Веселинов, според когото на този порочен кръг трябва да се сложи край и при второ провинение извършителят да влиза в затвора.

Маноил Манев каза, че е доволен, че се отваря този дебат. Той обаче изрази притеснения, че ще имат проблем, приемайки тези текстове при празна зала отляво - от БСП продължават да не идват в парламента.

"Популистите няма да спазят принципа като не си го казал навреме да замълчиш, а ще говорят лъжи всеки Божи ден", каза той.

Колегата му от ГЕРБ Димитър Лазаров подкрепи условието "две минимални работни заплати" да бъде заменено с "една".

"Трябва да приложим твърдата санкция на закона, за да въвеждаме ред и законност", коментира пък бившият вицепремиер и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

Според него предложените текстове са добре обмислени, балансирани и съгласувани и не носят риск от извършване на криминално престъпление, прикрито като неизбежна отбрана.

"Чрез тези промени имаме възможността да разрешим огромен проблем в България. В последните 30 г. определени групи от хора безчинстват срещу възрастните, срещу собствеността и върху личността на българите. За съжаление, в тези години и съдебната система, и българските политици реагираха твърде либерално. Ние трябва да браним сигурността на българите. Всеки българин трябва да има право да защити живота и собствеността си. Не може по малките населени места маргинални типове да влизат в дворовете на хората и да крадат кокошки и това да е маловажно престъпление. Не! Тези хора трябва да лежат в затворите. Не може такива престъпници да са по улиците да изнасилват, убиват и крадат, а политиците да си затварят очите. Не можело да обвързваме имуществото с това дали човешкият живот е защитен. Извършителите на подобни престъпления трябва да знаят, че ще лежат в затвора дори и за кражба на един буркан зимнина. Когато знаят това, и бабата няма да пострада", коментира друг от вносителите - Юлиан Ангелов от ВМРО.

След гласуването от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов обявиха гласуването за победа.

Преди време обаче сериозни критики към законопроекта отправиха от Върховния касационен съд и главният прокурор Сотир Цацаров. Наказателната колегия на ВКС заяви, че една действаща, ясно разписана, не будеща противоречия в практиката правна норма не се нуждае от промяна, а от разяснение, тогава когато тя не е добре разбрана от неспециалистите. А главният прокурор изтъкна, че тези изменения не само, че не са обществено необходими, но част от тях са и противоконституционни.

Законопроектът влезе за гласуване след повече от година отлагане, но депутатите си дадоха максимален срок за предложения между двете четения, тъй като видяха много слабости в предложенията.