Ден за размисъл има от демократичните промени у нас, три години обаче правят изключение
От 24 април 2009 г. до 28 януари 2011 г., у нас са проведени два вида избори, които не са предшествани от ден за размисъл
Денят за размисъл преди избори, какъвто е и днешният 26 октомври, е въведен през 1991 г. след демократичните промени в България.
По закон не се допуска агитация 24 часа преди изборния ден и в деня на вота. Интересното е, че между 2009 и 2011 г. няма ден за размисъл, показва справка на отдел "Справочна" на БТА.
От 24 април 2009 г. до 28 януари 2011 г., у нас са проведени два вида избори - за членове на Европейския парламент на 7 юни 2009 г., и за Народно събрание на 5 юли същата година, които не са предшествани от ден за размисъл.
Според хронологията на законодателния процес, на 12 юли 1991 г. VII Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България, която влиза в сила на 13 юли 1991 г. в деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". С нея се отменя Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г. Съгласно новия основен закон на страната България е република с парламентарно управление.
Въвежда се постът президент, който се подпомага в работата си от вицепрезидент, а Народното събрание се състои от 240 народни представители, избирани за срок от четири години. С приемането на новата Конституция са гласувани и редица закони, свързани с изборния процес у нас.
През 1991 г. е приет Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, който действа до 2001 г. и е заменен със Закон за избиране на народни представители. През 2011 г. Законът за избиране на народни представители е отменен с Изборния кодекс, а през 2014 г. е приет нов Изборен кодекс.
В периода 1991-2024 г. във всички закони е записано, че не се допуска агитация 24 часа преди изборния ден (популярен като ден за размисъл) и в деня на изборите. Единственото изключение е между 2009 и 2011 г., според справката на отдел "Справочна".
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, приет от 40-ото Народно събрание на 14 април 2009 г., повторно гласуван на 22 април 2009 г., предизборната кампания е намалена от 30 на 21 дни като с промените отпада денят за размисъл. Поправките влизат в сила на 24 април 2009 г.
И в Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент(ЕП) от Република България, приет от 40-то Народно събрание на 31 март 2009 г. , кампанията е намалена от 30 на 21 дни и отпада денят за размисъл.
През януари 2011 г. е приет Изборен кодекс, с който се отменя Законът за избиране на народни представители и законът за избиране на членове на ЕП. С кодекса се възстановява т.нар. ден за размисъл и продължителността на кампанията отново е 30 дни.
Съгласно действащия Изборен кодекс, приет през 2014 г., предизборната кампания за национални и европейски избори се открива 30 дни преди изборния ден, а в деня преди вота и в изборния ден е забранена агитацията.
Справка на страницата на Европейския парламент (ЕП) показва, че в шестнадесет държави членки на ЕС има период на мълчание (ден за размисъл) преди деня на вота за евродепутати. Обикновено този период започва 24 часа преди изборите и завършва след затварянето на избирателните секции. Такава е практиката в България, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания.
В Литва периодът на мълчание започва 7 часа преди изборния ден, във Франция - от полунощ в събота, а в Словакия - 48 часа преди изборите.
В Нидерландия, макар че няма специални разпоредби, регламентиращи ден за размисъл, в деня на вота в изборните секции не се разрешава агитация.
Ограниченията в различните страни членки варират, като някои държави забраняват в периода на тишина публикацията на социологически проучвания, агитация или политическа реклама. Например, във Франция, Португалия и Словакия има забрани за публикуване на социологически проучвания, докато в Литва, Нидерландия и Словения се забранява изборната агитация.
В някои държави има по-широки ограничения, които обхващат агитацията, публикуването на проучвания и политическата реклама в масмедиите. В Полша периодът на мълчание включва агитация, срещи, митинги, демонстрации и публикации на проучвания. Кипър забранява срещи, дебати, политическа реклама и публикация на социологически проучвания.