"Демократична България" за икономиката: Без повишаване на данъци, необлагаем минимум, COVID подкрепа и реформи

Без реформа на правораздавателната система, голяма част от мерките няма да сработят

Снимка: "Демократина България"

"Демократична България" за икономиката: Без повишаване на данъци, необлагаем минимум, COVID подкрепа и реформи

Без реформа на правораздавателната система, голяма част от мерките няма да сработят

16:04 | 15 март 2021 | Редактор : Калин Каменов 115 3505 Снимка: "Демократина България"

Данъците категорично няма да се повишават, а ще се въведе необлагаем минимум. Това изтъкнаха от "Демократична България" като един от основните акценти от икономическата си програма.

Предсрочни избори 2021

Планът за възраждане на икономиката на България включва още допълнителна подкрепа за малкия и среден бизнес заради последиците от Covid пандемията, реформи в съдебната система, намаляване на административната тежест със 70%, въвеждане на електронно управление и по-добър контрол при изразходването на обществения ресурс и европейските фондове.

"Демократична България" категорично не предвиждаме повишаване на данъците, а ставката на плоския данък ще остане 10%", обяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

Според него България излиза от десетилетие на пропуснати възможности, задушаване на предприемачеството, захранване на корупционния вирус и неосъществени икономически реформи. Всичко това ще трябва да се промени, като в основата е реформата на правораздавателната система, за да се създадат ясни правила за участниците в бизнес процеса.

"По отношението на данъците движението може да бъде само надолу", обяви икономистът Георги Ганев.

Планът предвижда и въвеждане на необлагаем минимум.

"Ще има две ставки - 0% и 10%. Това няма да доведе до влошаване на икономическата свобода, но изрично ще се въведе намаляване на данъчното бреме върху хората. Резервите са ефективност на публичните разходи, спиране на изтичането на средства и най-вече краденето", обяви Ганев.

Мерките за развитие на икономиката ще са в две посоки - краткосрочни и дългосрочни с хоризонт до края на мандата. Предвижда се отпускането на помощ от 3000 лева на зает в малките и средни предприятия, особено ако тези предприятия не могат да работят заради пандемията от коронавирус.

Тази мярка ще бъде с ограничен хоризонт на действие, докато действат ограниченията на здравните власти. Втората мярка ще е 80/20 на мястото на сегашната 60/40.

"Мярката 60/40 не е лоша, тя е преписана отнякъде, но се прилага по гербаджийски", коментира Ганев.

Дългосрочната визия включва значително по-свободна среда за правене на бизнес, намалена административна тежест, по-големи свободи на бизнесите да откриват свои ниши, да иновират, да имат достъп до най-новите технологии в целия свят.

Предвижда листване на държавни предприятия на борсата, което ще подобри ефективността на самите компании и ще вкара средства в т.нар Сребърен фонд.

"Той фрапантно беше забравен и занемарен. Ако в него влязат средства от продажбата на миноритарни държавни предприятия, в средносрочен план пенсионерите могат да разчитат на някаква доходност и от Сребърния фонд", каза още Ганев.

Съпредседателят на "Зелено движение" Владислав Панев добави, че с реорганизацията на големите държавни фирми и излизането им на борсата, ефективността в управлението им ще се повиши и те ще носят доходност. Той вижда региона на "Марица Изток" с потенциал да се превърне в българската Силициева долина, като в същото време се запазят доходите на местното население.

От една страна тези възможности ще дойдат чрез реорганизация на енергийните мощности и по-ефективната им работа. Друга възможност е работещите да станат акционери в бъдещите индустриални комплекси, които могат да се изградят в сърцето на България.

"Това е място, което може да се превърне в дом за нови индустрии - равно отдалечени от съседните държави, с отлична енергийна структура. Там има работници и специалисти, които ще запазят своите работни места. В момента колкото повече работи "Марица Изток", толкова повече пари губи. А ние ще създадем условия те да функционират като истински корпорации и да завладяват нови пазари", коментира Панев.

"Демократична България" предлага по-строг контрол на изразходването на средствата от европейските фондове за по-голяма ефективност. В следващите години България трябва да получи 50 млрд. лева по Зелената сделка, Плана за възстановяване и Плана за справедлив преход, но досега в страната подобни фондове са изразходвани без оглед на ефективността.

"По дефиниция безплатните фондова са най-евтиният ресурс и когато нямаш цел да подобриш ефективността, това става опасно. Те се изразходват като първата брачна нощ във времето на феодализма. Няколко олигарха, свързани с властта, които получават приоритетно фондовете. Едва когато нямат интерес или капацитет, средствата стигат до останалата публика", коментира Панев.

Сред основните дългосрочни приоритети ще бъде и намаляването на административната тежест със 70% за три години. Това ще е резултат от въвеждането на реално работещо електронно правителство, което от само себе си ще доведе и до намаляване на корупцията.

"За да имаме качествено електронно управление, ни трябва изключително силен IT сектор. В момента изживяваме парадоксална ситуация - въпреки че бяхме сред IT лидерите в Източна Европа, компании като "Амазон", "Гугъл" и "Тесла" имат развойни центрове навсякъде около нас, но не в България. Това е изключително показателно как в последните 10 години ГЕРБ управляват процеса по привличане на чужди инвеститори", коментира Ивайло Мирчев.

"До края на следващия мандат е възможно да се постигне реално работещо електронно управление за много по-малко от изразходваните до момента 2 млрд. лева. Хората ще губят по-малко време. Ще има положителен ефект и върху чуждите инвестиции. При 70% намаляване на административната тежест ще намалее корупцията, защото бизнесът ще има по-малък контакт с администрацията", каза още IT експертът Ивайло Мирчев.

И тримата експерти се обединиха около мнението, че без реформа на правораздавателната система, голяма част от мерките няма да сработят и България ще остане непривлекателна за чужди инвестиции. Несигурността в изпълнение на договорите, несигурността на тълкуване на регулативните режими от самите регулатори и съдилища и липсата на еднаквост на правилата за всички участници в бизнес процеса са фактори, които се отразяват на цялостното развитие на българската икономика.

ИЗБРАНО