Той каза още, че официалните представители в София, включително в правосъдната сфера, искат премахване на механизма на Европейската комисия за сътрудничество и проверка, но допълни, че това не зависи нито от Румъния, нито от България, предаде БТА.

Чуров посочи, че България винаги се е застъпвала за напълно единен ЕС, базиран на общи ценности, взаимно уважение и солидарност.

"Не е възможно в рамките на тази принципна позиция една Европа на няколко скорости да бъде възприемана позитивно. Аз лично се опасявам, че това е рецептата за разрушаване на съюза", добави българският дипломат.

По отношение на стремежа на България и Румъния да се присъединят към Шенген той изтъкна, че двете страни си сътрудничат чрез постоянните представителства в Брюксел, но отбеляза, че може би е дошло времето за "още по-тясно сътрудничество, дори за обща стратегия".

Чуров отбеляза, че резултатите от прилагането на механизма за сътрудничество и проверка показват, че това е един полезен инструмент и че в България и в Румъния са положени много усилия, което не трябва да се пренебрегва.

Във връзка с искането на председателя на румънския Сенат за прекъсване на сътрудничеството с Брюксел по този механизъм посланикът заяви, че в България, както и в Румъния, няма консенсус по тази тема.

"Да не забравяме, че премахването на механизма за сътрудничество и проверка не е едностранно решение на България или Румъния и предстои сериозна дейност за постигане на благоприятен резултат", каза Чуров, като подчерта, че е неприемливо този механизъм да бъде обвързван с други въпроси.

Във връзка с предложението на Румъния за създаване на флота в Черно море дипломатът заяви, че "България не е привърженик на регионалните решения, каквото всъщност представлява опцията на тристранния формат" (България, Румъния и Турция - бел.ред.).

"Смятаме, че в черноморския регион, както и в другите части на зоната на отговорност на НАТО, трябва да има общи решения, взети с участието на всички страни членки", посочи Чуров.

Той заяви, че бюджетът на България за 2017 г. предвижда отпускането на 1,64% от брутния вътрешен продукт за отбрана в сравнение с 1,34 на сто предишната година.

На въпрос във връзка със зависимостта на България от руски природен газ и дали тя може да бъде използвана като политически лост, Чуров посочи, че не смята такава перспектива за възможна, когато става въпрос за страни членки на ЕС и НАТО. Той отбеляза, че обезпокоителните аспекти на тази ситуация са свързани по-скоро с договарянето на по-добри условия за доставка на газ при липсата на други алтернативи, както и възможността снабдяването с газ да бъде засегнато в случай на спорове между Русия и други страни от трасето.

"Поради тази причина България потърси алтернативни решения, включително изграждането на интерконекторни връзки, една от които е между Русе и Гюргево, открита през ноември миналата година", заяви посланикът.

По темата за туризма Тодор Чуров коментира, че през 2015 г. в България са пристигнали по-малко от 1 милион румънски туристи, а през 2016 г. - милион и 100 хиляди, което прави Румъния страната с най-голям брой туристи в България през миналата година.