България става най-големият нетен получател в ЕС
Европейските лидери се споразумяха по бюджета за 2014-2020 година, съобщи в Туитър президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от световните агенции. След повече от 24 часа преговори "е постигната сделка за бюджета до края на десетилетието". България е сред малкото страни, които ще получат повече средства.
Европейски източници подчертаха, че това съответства на намаление на бюджета с 3% за периода 2014-2020 година спрямо предходните седем години. Това е първият намален многогодишен бюджет в историята на Европейския съюз.
Според Ван Ромпой това не е перфектният бюджет за никой, но в него има достатъчно за всички. По думите му, това е ориентиран към бъдещето бюджет, реалистичен е и е воден от най-належащите безпокойства.
Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС спрямо периода 2007-2013 г. от 1,33 млрд. евро на 960 млрд. евро за 2014-2020 г., България получава над 2 млрд. евро повече средства за новия програмен период, съобщи премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел.
В новата финансова рамка нашата страна ще получи над 15 млрд. евро от ЕС, което като нетен приход е над 12 млрд. евро - разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на Общността.
България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от Брутния национален доход с нетен баланс около 4% и от това сме много доволни, подчерта Бойко Борисов.
При съкращаването на средствата по политиката на сближаване в новия бюджет с около 24 млрд. евро спрямо досегашния програмен период, България е една от четирите държави, които получават повече средства, в сравнение с досегашните бюджетни параметри. Нашата страна получава около 7 млрд. евро по структурните фондове и по фондовете за сближаване, спрямо 6,85 млрд. евро по досегашния бюджет.
При общото намаляване на бюджета за общата селскостопанска политика, България се очаква да получи за преки плащания и за развитие на селските райони около 7,5 млрд. евро (при 5,8 млрд. евро досега). Това увеличение с над 1,5 милиарда означава, че селските стопани у нас занапред ще могат да получават по-големи плащания на площ, каза премиерът.
В реално изражение преките плащания на хектар у нас ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 година.
260 милиона лева ще получим и за спрените четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" (увеличение със 75 млн. евро спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия, въпреки че България настояваше за 460 млн.).
Отделно от това България ще има възможност да се възползва от новия фонд за преодоляване на младежката безработица, коментира Борисов.
Парите от този фондът са в размер на 6 млрд. евро и ще отпускат на страните, в които младежката безработица е над 25%.
Премиерът Борисов отбеляза, че заседанието на държавните и правителствените ръководители от ЕС е продължило над 40 часа без почивка, при много твърди позиции. Накрая общата европейска солидарност и направените компромиси доведоха до резултат, добави той. Има държави с по 7-8 млрд. евро по-малко в новия бюджет, отбеляза премиерът. Той изрази надеждата Европейският парламент да ратифицира днешното решение, защото би било добър сигнал към пазарите и наблюдаващите обстановката в Европа.
Системата за земеделски субсидии по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) оцеля без големи поражения на срещата на върха. Бюджетът за ОСП и за риболов за следващите седем години е значително по-малък в сравнение с бюджета за 2007-2013 година и е сведен до 373,5 милиарда евро спрямо 420,7 милиарда за предишната финансова рамка. Това прави с 16,5 милиарда по-малко, отколкото беше поискала Европейската комисия, след последното предложение на Херман ван Ромпой.
Седемгодишният финансов план на ЕС предвижда отделяне на 6 милиарда евро за финансиране на проект за борба с безработицата сред младежите, съобщи Ромпой. Планира се да се увеличат инвестициите в проекти по развитието на конкуренцията, стимулиращи икономически ръст и заетостта, с около 40%, или с 34 милиарда евро, в сравнение с предходния седемгодишен финансов план.
На срещата бе постигната предварителна договореност да бъдат замразени за две години заплатите на служителите в структурите на Евросъюза, предаде ИТАР-ТАСС.
Сега предстои Европейският парламент да даде окончателно одобрение. Процедурата може да отнеме няколко месеца, отбелязва АП, цитирана от БТА.
Президентът на Евросъюза Херман ван Ромпой призова Европейския парламент, който трябва да се произнесе за постигнатото споразумение за бюджета да поеме своята отговорност и да не го отхвърля.
"Европейският бюджет не е счетоводна операция. От него зависят животът, оцеляването на регионите, цели социални групи", подчерта Ван Ромпой, след като Европарламентът заплаши да не одобри постигнатия от Европейския съвет компромис.
Британският премиер Дейвид Камерън приветства споразумението за бюджета като знак, че реформите в блока са напълно възможни.
"Хубаво е, че имаме сделка", коментира министър-председателят, след като в продължение на месеци настояваше Брюксел да намали харчовете. Сделката свидетелства, че "работейки със съюзниците си, е напълно възможно да правим реални крачки към реформи в Европейския съюз", изтъкна Камерън.