На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори, заяви пред БНР Боряна Димитрова от Алфа Рисърч. "Цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност.„. допълни тя.
Димитрова открои три от възможните сценарии за парламентарните избори.
Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи, уточни Димитрова. При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 - 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи.
"Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати - ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже достатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос.", коментира Боряна Димитрова.
Най-малко вероятният сценарий според социолога е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}