Борисов пристигна в Дубровник за срещата "16+1" с Китай

Премиерът взе със себе си двама министри и Лиляна Павлова

15:27 | 11 април 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 25 1939 Снимка: Министерски съвет

Министър-председателят Бойко Борисов пристигна в Дубровник, където ще участва в Осмата среща на държавните и правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Инициативата "16+1" ще се проведе на днес и утре в хърватския град, съобщи правителствената пресслужба.

Снимка: Министерски съвет

Борисов първо ще разговаря с председателя на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Къцян. Двамата правителствени ръководители се срещнаха последно през юли миналата година в София, когато България беше домакин на Седмата среща на върха на "16+1". Тогава бяха постигнати важни договорености като създаването на Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай (Global Partnership Centre of CEECs and China), участието на Китай в реализирането на проекти в различни сектори и бяха подписани документи за насърчаване на икономическото и търговското сътрудничество.

Виж още Самолетът на премиера спука гума при кацане в Брюксел, пилотите "спасили" положението

Утре в рамките на срещата на върха ще бъде открит Деветият бизнес форум на страните от ЦИЕ и Китай. Тримата министър-председатели Бойко Борисов, Ли Къцян и Андрей Пленкович ще открият официално Глобалния център за партньорство на страните от Централна и Източна Европа и Китай, чието създаване беше договорено по време на срещата на върха в София.

В делегацията, водена от премиера Борисов в Дубровник, са министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, както и депутатката от ГЕРБ Лиляна Павлова.

Гърция се стреми да влезе в клуба страни от Източна и Централна Европа и Китай "16 плюс 1" с цел да задълбочи отношенията си с Китай, независимо от предупрежденията на Брюксел, че Пекин е "систематичен конкурент" на Европейския съюз, съобщи междувремненобританският в. "Файненшъл таймс".

Изданието цитира писмо на гръцкия премиер Алексис Ципрас до премиера на Северна Македония Зоран Заев, в което се казва, че участието на Гърция в групата се съгласува с готовността на Атина да разшири и засили ролята си в региона и да съдейства за мира и развитието, "включително чрез стратегическо сътрудничество с Китай".

Официалното искане за включване на Гърция в групата се очаква да бъде отправено на започващата днес среща.

Китай инвестира вече милиарди долари в различни инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа. Западни лидери се тревожат, че бъдещи инфраструктурни проекти в държави, които са членки на ЕС или такива, които се надяват да се присъединят, може да означават по-ниски стандарти за околната среда и в други сфери от тези в останалата част от блока, коментира АП, цитирана от БТА.

Трънливите въпроси включват пренебрегване на правилата на ЕС за конкуренция, потенциално твърде голямо задлъжняване на някои страни, качеството на строителната дейност и загриженост за сигурността от високоскоростната 5G технология, доставяна от китайски компании. Критиците казват също, че в замяна на допускането на китайска експанзия в региона, Пекин трябва да даде по-добър реципрочен достъп на европейски компании на китайските пазари.

От 16-те страни-участнички - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения - 11 са членки на ЕС, а останалите пет искат да се присъединят.

Сред основните инфраструктурни проекти на Китай в региона са планираната високоскоростна железопътна линия от унгарската столица Будапеща до Белград в съседна Сърбия. Линията ще се свърже с контролираното от Китай пристанище Пирея в Гърция като точка за влизане на китайски стоки в Централна и Източна Европа. Проектът бе възприет критично от ЕС, защото притежавани от държавата китайски банки ще осигурят финансирането и китайски компании ще осигурят технологиите и строителството. Това противоречи на правилата на ЕС, които изискват обществените дейности да бъдат разделени на достатъчно малки сегменти, за да привлекат повече участници в търговете.

В Сърбия - кандидатка за член на ЕС, китайски компании строят много мостове и магистрали. Те също така изграждат голяма електроцентрала на въглища, при положение че Китай се опитва да намали замърсяването на своя територия като въвежда възобновяеми енергийни проекти и намалява използването на лигнитни въглища.

Сръбският анализатор Мият Лакичевич заяви, че стратегически разположената балканска страна между Изтока и Запада е перфектното място, където Китай може да реализира икономическата си концепция - начин, по който иска на нахлуе на източноевропейските пазари "без да се тревожи много за честни търгове или стандарти за замърсяване".

Босна - потенциална кандидатка за членство в ЕС, има проблеми с блока заради решението си да даде държавна гаранция за заем от 600 милиона евро от китайската банка Експорт-Импорт, за да разшири най-голямата си електростанция на въглища.

Китайски компании участват също в изграждането на моста Пелешац в Хърватия за 380 милиона долара, който свързва две части от крайбрежието над Адриатическо море, както и магистрала, която свързва адриатическото крайбрежие в Черна гора със съседна Сърбия.

ИЗБРАНО