Белгия отчита най-големия възход на крайната десница от 1936 г.

Френскоезичните вестници определят резултатите от изборите като "черна/кафява вълна", "политическо цунами"

Снимка: Официална фейсбук страница на Vlaams Belang

Белгия отчита най-големия възход на крайната десница от 1936 г.

Френскоезичните вестници определят резултатите от изборите като "черна/кафява вълна", "политическо цунами"

10:39 | 27 май 2019 | Редактор : Лилия Чалева 8 2117 Снимка: Официална фейсбук страница на Vlaams Belang

Белгия отчита най-големия възход на крайната десница от 1936 г. насам на състоялите се вчера избори за федерални и европейски депутати, както и за местна власт. Тази сутрин се опровергават снощните очаквания крайнодясната партия Вламс беланг да бъде първа във Фландрия - тя остава втора политическа сила в региона и трета във федералния парламент. Продължава възходът на комунистите и "зелените" във Валония, докато почти всички останали партии в страната губят гласове, предаде БТА.

Европейски избори 2019

Крайнодесните взимат от подкрепата за умерените националисти от Нов фламандски алианс (НФА) - водещата фламандска партия в последното десетилетие. Във Валония първи остават социалистите, на второ място са реформаторите. Във федералния парламент НФА ще има най-много представители (25 на сто), но се наблюдава спад от 8 на сто в подкрепата за умерените националисти. Социалистите получават 20 процента и отчитат спад от 3 на сто. Крайната десница е трета политическа сила с 18 на сто и ръст от 15 процента.

Политическите наблюдатели посочват, че предстоят много трудни преговори за съставянето на следващата управляваща коалиция. Медиите отбелязват, че няма потвърждение за среща на крал Филип с крайнодесните при започващите днес преговори за съставянето на следващото федерално правителство.

Френскоезичните вестници определят тази сутрин резултатите от изборите като "черна/кафява вълна", "политическо цунами". Те задават въпроса как ще се сработят фламандско мнозинство на десницата и валонско мнозинство от социалисти, комунисти и природозащитници.

"Либр Белжик" отбелязва, че всеки втори фламандец е гласувал за националисти или крайни националисти, и призовава да се проумеят причините за този изборен резултат. "Еко" настоява младите избиратели да бъдат убедени, че предложенията на ксенофобските политически сили са несериозни, както и да се запази досегашната уговорка за изолация на Вламс беланг. "Соар" настоява мнението на подкрепилите крайната десница да бъде чуто. "Дерниер йор" пише, че се пропуква бетонната стена около Вламс беланг и изглежда ще се наложи останалите партии да взаимодействат с крайната десница.

Водещите издания във Фландрия поставят на първо място въпроса за т. нар. санитарен кордон около Вламс беланг и отчитат, че резултатите са първата загуба досега за НФА. "Морхен" посочва, че ако крайнодесните влязат в местното управление, това ще доведе до международна изолация на Фландрия. Изданието допълва, че демократичните партии не могат да се насочат към подобно взаимодействие заради програмата на Вламс беланг по отношение на миграцията, разделението на Белгия и разпределението на бюджета.

"Газет ван Антверпен" настоява за изолиране на крайната десница и съставяне на мнозинство от останалите партии. "Ласте нюс" призовава за разговор с Вламс беланг, защото все още не е доказано, че партията е расистка или недемократична. "Стандарт" пише, че фламандците са ядосани и уплашени, и са повалили традиционните партии в нокдаун. "Тейд" изразява очакването НФА да успее да претвори яростта на избирателите в политически решения. Според "Нюсблад" провалът на досегашните партии се дължи на това, че не са намерили отговори на тревогите на хората. "Беланг ван Лимбург" заключава, че пропастта между партиите и избирателите се е оказала по-дълбока от очакваното.

ИЗБРАНО